Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Общо мълчание от изненада и страх отговори на думите на д’Артенай.
Със заплашително държание, с горд поглед, решен да умре, той хвърли към великия капитан едно предизвикателство.
Фитилът гореше в ръката му… Бе свалил маската си, показвайки неустрашимото си лице. Още веднъж повтори ужасното си заплашване.
Великият капитан се чувстваше безпомощен и не можеше да направи нищо на този храбър човек, готов да продаде така скъпо собствения си живот. Беснееше от ярост.
Тадео Моро още не се връщаше.
Може би той бе тоя, чието тяло сенаторът бе видял лежащо на стълбата?… Може би бе предаден на полицията?… Зиани не знаеше точно какво се е случило.
Една безумна мисъл мина през ума му.
Помисли да се отърве чрез един изстрел по героя, който заплашваше да ги погребе, него, войските му и неговите приятели и съучастници…
Произнесе едно ужасно проклятие и отправи страшен поглед срещу д’Артенай, като че ли щеше да го порази с безпомощната си омраза.
В този момент мина един войник, въоръжен и с раница на гръб. Зиани скочи върху човека, изтръгна му оръжието, което бе пълно, и се прицели…
Всичко това бе сторено с изненадваща бързина. На д’Артенай не остана време да се защити.
Един гърмеж се разнесе. Вик на ужас се понесе над тълпата, ням свидетел.
Д’Артенай се строполи долу. Куршумът на Зиани бе пронизал мозъка му.
Фитилът падна от ръката му и се търколи до една от бъчвите.
Щеше ли да се възпламени барутът? Или фитилът щеше да изгасне, без да предизвика пожара и да доведе до катастрофа?
Никой не се осмели да се доближи до нещастника, който лежеше безжизнен сред локва кръв. Никой не се осмели да провери дали фитилът ще извърши или не гибелното си дело.
Внезапно един човек премина през тълпата, която се отдалечаваше на разни страни, пробивайки си път с ритници и юмруци.
Този човек бе астрологът! Но той бе загубил маската си и баретата си. Изпъкваше цялата глава на негъра на Маринели.
Безстрашен, той се отправи към бъчонките с барут, вдигна фитила, хвана го с ръка и застана в същото положение, както нещастния д’Артенай.
Силвио Зиани, смаян за момент, позна Горо.
— Това е негърът, проклетият роб на Маринели! — извика той, кипящ от ярост. Дайте ми още една пушка! Бързо, една пушка! Ще дам всичките си скъпоценности за една пушка!
Той се огледа наоколо. Но тълпата, войниците, всички бяха избягали. Беше останал сам срещу негъра. Никой не се осмеляваше да се приближи да му даде пушка, а през това време негърът зловещо се смееше.
Силвио Зиани се отправи към салона, за да повика още веднъж войниците.
Но Антонио Мемо му отговори, че не желае да вземе върху себе си отговорността за една толкова ужасна заповед.
Той отказа.
Силвио Зиани бе полудял от ярост и нетърпение.
— Една пушка! Кой ще ми даде една пушка! — извика той. — Ще дам палата си за една пушка.
Спусна се навън и затича като обезумял по площада.
Почувствува, че всичко е загубено, че нещо ужасно се е случило в палата, че трябва да мисли за спасението на собствения си живот.
Продължи да тича, да тича стремглаво. Смеси се с тълпата, която се трупаше по Каля Марчерия, премина покрай къщите като бандит, който се страхува да не го заловят и се прибра в палата си, за да се приюти от неприятелите си.
През това време негърът бе съобщил на тълпата, че цялата опасност е преминала и че управителят обещава да запази общественото спокойствие.
После той угаси с крак фитила, който гореше още на земята.
Тогава тълпата се устреми отново към палата. Посмелите се приближиха до бъчвите и мраморните стъпала, искайки да им се обясни какво се е случило и Антонио Мемо, любимецът на народа, да направи една анкета.
Горо се предложи да остане при управителя. Мемо застана начело на войниците, които оградиха палата и анкетата започна.
48. Д’Артенай отмъстен
Кървавата нощ бе вече една историческа нощ за Венеция.
Виторио Карманиола и двамата му помощници бяха заплатили с живота си престъпленията, даже от височината на своите страшни тронове.
Леандре Малатеста, Тадео Моро, Даниел Фоскари и Енрико Бордоне бяха почервенили със своята кръв стъпалата от бял мрамор и плочите на площада Сан Марко.
Единствен Силвио Зиани, който не бе се отзовал на мистериозната призовка, бе избегнал отмъщението на незаконнородения.
Марино, напущайки черния салон, бе натоварил Фалие да го намери, доведе насила пред тримата мъртви съдии, където и да го намери.
Приятелят на Марино излизаше от палата, когато Оргосо дойде насреща му.