Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Горо, виждайки опасността, която застрашаваше господаря му, принуди Фоскари да се отдръпне на няколко крачки и се спусна Подир Бордоне.
Марино бе намерил във Фоскари един достоен за него противник.
Ожесточена борба започна между двамата мъже, безпощаден дуел, на който тримата мъртви инквизитори бяха неми свидетели.
Марино успя да прогони неприятеля си до вестибюла, където неговата позиция ставаше по-добра: имаше по-широк размах и бе по-сигурен. От своя страна, Фоскари бе принуден да получава повече удари, отколкото да дава.
Много минути изминаха, в които шансът бе на страната ту единия, ту на другия.
Внезапно Марино откри една слаба точка у своя противник. Последният, без съмнение не бе я предполагал. Сабята на Марино светна във въздуха… Фоскари изглеждаше загубен! Но той бе запазил цялото си хладнокръвие. Избягна сръчно удара на неприятеля и сабята на Марино го одраска само по рамото, вместо да му прониже гърдите.
Той се засмя, като че ли бе спечелил някаква победа.
— Твоята смърт е сигурна, незаконнородени! — му извика той, побледнял от умора и ярост. — Аз не ще престана да те нападам и изморявам, докато не пристигнат полицаите. Ти си недостоен да умреш с оръжие в ръка. Да се забавляваме още малко и скоро верните слуги на републиката ще те помъкнат към ешафода!
— Мизерни негоднико! — произнесе Марино, изпълнен с гняв. — Ти се осмеляваш още да бъбриш, да се гордееш с твоите престъпления и подлости. Ти, подли сенаторе, си тъкмо този, който трябва да умре от нас двама ни!… Ти ще получиш от моята ръка наградата за злодеянията си…
При тия думи Маринели се нахвърли с нова енергия срещу Фоскари, който се защитаваше отчаяно и не можеше да се въздържи да не хвърля бегли погледи към вратата.
Бе почнал да вярва, че неговите очаквания са се осъществили, понеже в този момент се чуха възбудени гласове и шум от звънтящи саби в коридорите.
— Те идат, полицаите и слугите, те идат, за да те заловят и предадат на палача! — извика Фоскари, който се мислеше вече за победител.
Ние ще се върнем скоро към описанието на този жесток дуел и ще видим изхода му.
Припомняме, че негърът се бе спуснал след Енрико Бордоне, за да му попречи да извика полицаите.
Сенаторът бе достигнал до коридорите, надявайки се да намери Малатеста, който, обхванат от недоверие, очакваше връщането на двамата си приятели, преди да се отзове на мистериозната призовка.
Той извика. Викът му се разнесе самотен под пустите сводове на палата.
Но едва бе произнесъл името на Малатеста, когато магьосникът се появи зад него и го прободе със сабята си, без да му даде време да се защити.
— Убийство! — извика той, поваляйки се на пода.
Викът му бе чут от Малатеста, който действително се разхождаше в подножието на стълбата.
— Велики Боже! — извика той. — Убиват сенаторите.
Той погледна нагоре, където се бе разиграла трагедията и остана за няколко секунди нерешителен. После се отправи към залата, където стояха постоянно полицаи.
Но Горо усети намеренията на своя неприятел и се спусна след Малатеста да прегради пътя му.
Двамата мъже започнаха луда гонитба. Сенаторът забеляза скоро, че е загубен, ако продължава да следва същия път, понеже астрологът се готвеше да го прониже със сабята си.
Нито за миг не помисли да започне борба със своя противник и да защитава скъпо живота си. Не мислеше за друго, освен да избяга, и непрекъснато тичаше…
— Убийство! — извика той много пъти. — Убийство! На помощ! Убиват сенатори!
Неговите викове бяха чути най-сетне, защото скоро, в своя бяг, двамата мъже чуха шум от гласове и звънтящо оръжие. Нерешителните полицаи, объркани от зловещото ехо, не знаеха накъде да се отправят.
— Убийство! На помощ! — извика още веднъж Малатеста, когато след един завой се намери внезапно в таен коридор, извеждащ на площада Сан Марко.
Горо, чувствайки се в опасност, ускори тичането, решен да прониже беглеца преди пристигането на полицаите.
Но с едно отчаяно усилие сенаторът бе вече достигнал колоните. Тичаше по дължината на колоните, надявайки се да стигне до мраморните стъпала и да се скрие в тълпата.
Последната, смутена в своите удоволствия, погледна с ужас този мъж с костюм на сицилиански рибар, който крещеше с всичка сила:
— Убийство!
В този момент Горо удари жертвата си.
— Умри, злодей! — извика той, забивайки сабята в гърдите му.
Стоманата проникна така дълбоко в тялото на нещастника, че Горо, притеснен от маските, които се бяха спуснали от всички страни, нема време да я изтегли.