Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Великият капитан размени няколко думи с нисък глас с управителя, после заяви на сестра си, че трябва да я напусне.
— Слугите знаят всичко — добави той. — Поставих ги в течение на всички събития, които може да се случат. Надявам се да се върна тук след няколко часа. Оттегли се с дамите си по-дълбоко в моя палат, в тайните салони.
Дожесата изпълни заповедта на брат си и се прибра в посочените апартаменти, достъпът в които бе много труден.
През това време Силвио Зиани и управителят излязоха от палата от страната към сушата, минаха една малка уличка, после отидоха към Сан Марко по Каля Марчерия.
Двамата бяха поставили маските си, за да преминат инкогнито дългата улица, която почваше от моста Риалто до площада Сан Марко.
Никой в тази свободна и викаща от радост тълпа не предусещаше неминуемата буря, страшната катастрофа, която щеше да се разрази над главите им.
Кой, впрочем, би могъл да открие мрачните мисли, които се лееха в мозъка на този монах с благородна физиономия и на този горд и банален благородник?
Обаче последните не знаеха още истинския смисъл на призовките, която бяха получили. Не подозираха трагедията, която се разиграваше в същия час в страшния салон.
Те си въобразяваха, че ще намерят тримата инквизитори, седнали на черните столове, маскирани в черно, със зловеща обстановка наоколо, с очи, устремени върху обвиняемия…
Действително, инквизиторите се намираха върху своите столове, но не бяха вече живи същества.
Внезапно Зиани хвана своя другар за ръката.
— Погледнете долу онова черно домино, което е застанало на стража до масата с бъчви! Чудна работа! Какво ще кажете?
— Не сте ли го поставили вие там? — запита Моро.
— Съвсем не! — отвърна Зиани, учуден също като другаря си. — Трябва да узная на всяка цена какво означава тази чудна стража!
Но управителят забеляза, че така, както е маскиран, не може да поиска от доминото никакво сведение. Но Силвио Зиани не се разколеба.
— Той е длъжен да знае в качеството си на стафиер — отговори той, — че испанецът с жълтото перо е великият капитан. Почакайте за момент!
При тия думи великият капитан се отправи към доминото, докато Тадео Моро очакваше своя другар близо до кулата.
Той видя Зиани да говори с нисък глас на доминото, после да се завръща.
— Е, какво узнахте? — попита приятеля си, когато последният дойде при него.
— Някакъв самозван астролог бил инсталирал там тази маса с бъчвите — каза той. — Съветът на тримата, уведомен, бил обхванат от подозрения и заповядал да доведат човека пред него. Този стафиер бил натоварен да пази стоката на магьосника до връщането му. Такъв беше рапортът на полицая. Аз съм убеден, благородни Тадео Моро, че инквизиторите дирят незаконнороденият по-активно от всеки друг път и че мистериозната призовка, която ни бе предадена, се отнася за тази работа.
Едва Зиани бе произнесъл последните думи, когато дванадесет удара отзвъниха от Сан Марко. Звуците, тежки и глухи, изглеждаха, че се отделят бавно от часовника като погребален звън.
— Сега всичко ще се реши — каза управителят. — Ще видим най-сетне дали нашите предчувствия са истински… или фалшиви! И така, аз отивам пръв в черния салон, докато вие ще останете на долния етаж на Сан Марко. Добре се разбрахме, нали?
— Да, напълно! — отговори Зиани. — Ако след половин час вие още не сте се върнали, войските ще заемат веднага палата.
— Довиждане! — каза управителят на приятеля си с малко смутен глас. — Предчувствам, че не ще се върна вече!
— Смелост, смелост! — му извика Зиани с енергичен тон. — Трябва да бъдете сигурен в моята помощ! Когато Силвио Зиани обещае, той никога не забравя обещанията си! Бъдете сигурен, че ако някаква опасност ни заплашва, нашите войски ще бъдат безпощадни!
Двете маски се разделиха. Великият капитан влезе в залата на Сан Марко, пресече площада и се упъти към палата.
Той предчувствува, че ужасна опасност го заплашва. Часът на наказанието беше близък, неизбежен, беше ударил. Трепереше и не знаеше защо. Припомняше си престъпленията и не можеше да се отърве от спомена за тях.
Изпита чувство на отвращение, когато пресичаше тълпата, която затрудняваше вървежа му. Казваше си, че може би след няколко минути тия шегаджии ще лежат окървавени по земята, нещастни жертви на държавното управление.
Тадео Моро скоро достигна стъпалата на палата. Постоя малко долу, после се изкачи по стълбата, която водеше за горния етаж.
Нищо не издаваше близката опасност, лакеите, както обикновено, се движеха по коридорите.
Управителят си свали маската, за да не възбуди неговото пристигане подозрение и се изкачи с увереност към апартаментите на великите съдии.