Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Малатеста се строполи и плочите на площада Сан Марко почервеняха от кръвта му.
Една голяма група се бе образувала около двамата мъже. Всички искаха да узнаят причините на кървавия дуел…
През това време лакеите, разтревожени от виковете „Убийство“, надавани от Малатеста, тичаха из палата, без да знаят какво се е случило.
Най-сетне намериха Бордоне, къпещ се в кръвта си. Агонизиращият имаше още сила да им покаже с пръст вратата на вестибюла. Слугите последваха това указание и се отправиха в коридорите, които водеха към тази врата, обикновено заключена.
Дуелът между Марино и Фоскари трая още известно време. И двете страни обладаваха еднаква смелост. Обаче двубоят се приближаваше вече към края си.
Фоскари отначало се бе подиграл на леката рана, която Марино му бе нанесъл в дясното рамо, но малко по малко кръвотечението се усили и стана болезнено. Почувствува, че тялото му отслабва. Сабята му падна от ръката…
— Да, ти си също един съучастник на убийците на Марино Гримани! — извика Марино. — Умри, злодей!
— Остави ми живота! — замоли се загубилият много кръв. — Подари ми живота!
— Спомни си за хиляди и хиляди невинни, които са те молили по същия начин, теб и тримата палачи. Ти никога не си се вслушвал в молбите им, защото желаеш да послушам твоята, тази на един престъпник? Ти никога не си имал уважение към белите коси на стария дож, ти си помогнал на злодеите да го хвърлят в подземните затвори. Смъртта е това, което заслужаваш!
Марино се готвеше да му нанесе удар със сабята си, когато се въздържа…
— Няма да те убия, Даниел Фоскари, понеже си обезоръжен. Ето, вземи си сабята! — Той вдигна сабята на Фоскари и му я подаде. — Дай си сам смъртта!
Изведнъж фигурата на Фоскари се озари от една дяволска светлина. Той пожела да се възползва от това, че неговият противник бе обезоръжен, за да му нанесе фаталният удар…
Но Марино за щастие бе готов за всякакви изненади.
— А, така значи! — извика той. — Съжалявам, че не ти нанесох последния удар!
При тия думи той нанесе силен удар с глава в гърдите на противника си и двамата мъже започнаха страшна ръкопашна борба.
Марино бе придобил херкулесова сила. Той възтържествува над своя противник, който видимо отслабваше. Изтръгна сабята от ръцете му и му нанесе смъртния удар.
Незаконнороденият бе отмъстил на Даниел Фоскари.
Няколко мига по-късно вратата на вестибюла се отвори силно. Марино едва има време да поправи косата си и да си постави маската.
Няколко лакеи се показаха на вратата. Те бяха ужасени и гледаха ту черното домино, ту трупа на Фоскари.
Знаеха, че инквизиторите произнасят смъртни присъди, но обикновено умъртвяването ставаше под прикритието на закона в друга стая.
Но Марино не им остави време да се замислят по-дълго над тази мистерия. Той пристъпи решително към тях и заповяда да затворят вратата на вестибюла и да стоят наблизо.
— Да не се позволява никому да влиза по изрична заповед на Съвета на тримата! — добави той.
Лакеите не се усъмниха нито за момент в истинността на тази заповед, понеже доминото стафиер беше я изразило с висок глас пред тримата инквизитори.
Марино излезе гордо, спокойно. Желаеше да види какво бе станало с Горо и останалите сенатори.
Когато слезе по стъпалата на голямата стълба, чу възбудени викове да се разнасят от площада Сан Марко. Предусети някакво необикновено събитие.
Внезапно викът „Войските от арсенала пристигат!“ достигна до ушите му. Шумовете се увеличаваха. Но той продължи да слиза бавно, без да губи самообладание.
47. Д’Артенай
Какво правеха в това време привържениците и приятелите на Марино.
Всеки бе получил по една задача, по-малко опасна от тази на техния началник и приятел.
Всеки от тях през тази кървава пот бе поставил на карта живота си. Всеки се намираше сам на своя пост, изолиран, оставен на собствените си сили.
Марино бе дал задача на Фалие да застане до входа на залата, където обикновено стоят маскираните слуги.
Последните бяха немалко изненадани, когато видяха да пристига едно домино стафиер, понеже никой, който и да е той, нямаше право да прониква в тази зала.
Фалие премина пред тях, без да произнесе пито дума, после застана на пост пред вратата, която отделяше тази стая от страшния салон и извади сабята си от ножницата.
В този момент чу гласа на Марино да се разнася в черния салон…
— Знайте, че ще загинете като мухи — каза той с твърд глас, — ако се осмелите да мръднете от мястото си. Получил съм заповед да ви убия, ако не се подчините.
Двамата маскирани слуги размениха изненадани погледи, но нищо не казаха. Отстъпиха покорно на силата и се направиха на глухи, когато великият инквизитор отчаяно звънеше.