Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Не забеляза, че там коридорите бяха съвършено пусти, че никакъв маскиран слуга не дежуреше.
С твърди стъпки се отправи към вратата на официалния вестибюл, в същия вестибюл, където често се намираше в качеството си на строг и неумолим прокурор.
Но неговото обикновено хладнокръвие сега бе отстъпило място на странно безпокойство.
Той отвори вратата и застана на прага.
Отначало не забеляза никого във вестибюла, освен един маскиран стафиер — черно домино с жълто перо.
Той затвори вратата грижливо след себе си и се обърна към маската.
— Ако сте на служба — каза той, — съобщете на Висшия съвет, че управителят на Сан Марко е тук и иска да бъде приет!
Вместо отговор, черното домино безмълвно пристъпи към вратата на страшната стая и я отвори.
— Влезте! — го покани той.
Тадео Моро послуша и влезе в залата на съда.
Първото лице, което видя, бе Горо, магьосникът с голямата глава и умна и достойна физиономия. После пренесе погледа си върху черната маса, зад която седяха тримата…
Тогава ужасен отстъпи една крачка. Бе забелязал трите трупа със страшните качулки, с неподвижните и клюмнали глави.
Тръпки на ужас го побиха, когато се видя пред бездушния съд, потънал в кръв.
Чувствуваше, че всичко е загубено, че една чужда, страшна и мистериозна сила бе изпълнила присъдата си над инквизиторите.
— Кажете ми, моля ви… Какво се е случило? — запита заеквайки доминото.
Без да каже нищо, маскираният откри лицето си. Управителят на Сан Марко се намери пред смъртния си враг: Марино Маринели.
— Как! — извика той с треперещ глас: — Луд ли съм? Незаконнороденият е тук?
Обхванат от ужас, той погледна още веднъж труповете на съдиите, после се обърна към вратата. Но Марино бе предвидил жеста му.
— Нито крачка повече или ще бъдете мъртъв! — му заповяда той.
Управителят се изправи гордо и се опита, но напразно, да повлияе на противника си с властта, със служебната си строгост.
— Ако се осмелите да вдигнете ръка срещу мен, вие сте загубен, Маринели! След половин час палатът ще бъде обкръжен от всички страни и ще изкупите вашето безстрашие!
— Заплашванията не ме интересуват, Тадео Моро. Часът на твоето наказание е ударил, престъпни прокуроре!
Марино произнесе тези думи със страшен глас.
— Искаш да ме убиеш, както си убил ония нещастници? — запита управителят.
— Марино Маринели е дошъл във Венеция да отмъсти за позорната смърт на своя нещастен баща. Признай, управителю на Сан Марко! Не си ли един от виновниците? Признай!
Виждайки се загубен, той се стараеше да отклони въпроса, който му бе зададен.
— Остави ме свободно да си ида. Ти вече достатъчно си отмъстил.
— Отговори ми! И ти ли си съучастник?…
— В никакво престъпление не мога да бъда упрекнат.
— Е, добре, ти си един подъл престъпник и не желаеш да защитиш малкото чест, която ти е останала. Ти си бил един от негодниците, които през фаталната нощ са се вмъкнали в спалнята на баща ми, хвърляйки стареца долу от леглото му и са го отвели насила в позите. Ти също си излъгал народа, съобщавайки му за смъртта на дожа, поставяйки траур на катедралата, отдавайки почести на празния ковчег! Последният ти час е настъпил, негоднико!
Виждайки се загубен, Тадео Моро направи един благороден жест. Предпочете сам да умре, отколкото да падне жертва на незаконнородения.
— Гледай — каза той — как знае да умира Тадео Моро, управител на Сан Марко!
При тия думи извади една кама, скрита под дрехата му и заби острието в гърдите си.
— Моята смърт ще бъде последвана от твоята. Присъдата ти е вече произнесена и след няколко часа Венеция не ще бъде друго, освен останки от…
Той се повали. Няколко думи, произнесени със слаб глас, бяха последните.
В същият момент вратата на черния салон се отвори шумно.
Даниел Фоскари и Енрико Бордоне се показаха на прага. Първото зрелище, което се представи пред очите им, бе това на тримата мъртви със страшните качулки. После те познаха Марино Маринели.
— Това е незаконнороденият! Той е, негодникът! — извика Фоскари, изваждайки сабята от ножницата си. — Погледнете ме как ще го съсека!
И думи благородникът се спусна върху Марино, за да го прониже, когато внезапно си спомни, че Малатеста ги очакваше в коридорите.
Той се забави една секунда и викна на приятеля си Бордоне да предупреди бързо последния.
Но Марино използва това забавяне, за да се запази.
— Нито стъпка напред, мизерни убиецо на моя баща! — извика той. — Наградата за твоите престъпления ще ти бъде дадена!
През това време Бордоне, следвайки съвета на своя приятел, остави Фоскари да се бие с Марино и се отправи към входа на вестибюла, където Малатеста се разхождаше.