Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Никаква опасност не съществуваше от страна на арсенала. Той бе напуснал поста си, станал безполезен, за да отиде в палата, където ставаха събитията. Неговият усет не бе го измамил.
Фалие и Оргосо излязоха от палата, за да търсят следите на Силвио Зиани. Те сториха това преди Антонио Мемо и неговите войски да обкръжат палата и да затворят всички входове.
Фалие каза на приятеля си:
— Гордият капитан на полицаите знае да показва много смелост, а когато се види в опасност, е най-подлият от страхливците! Познавам го този Зиани. Зная, че е един от най-големите негодници във Венеция. Той е недостоен за титлата благородник. Убеден съм, че ще го намерим у дома му, в палата му — добави той. — Там трябва да отидем!
После те си разделиха работата.
Фалие премина Пиацета, качи се в една гондола и се отправи но канала към палата на Зиани.
Оргосо си проби път през тълпата, която се трупаше край палата на дожовете, и тръгна по Каля Марчерия, не без трудности.
Народът, смутен в своите спокойни веселия, не искаше да прости на Съвета на тримата и на синорията за събитията, които ставаха. Възмущението бе общо. Произнесоха се проклятия по адрес на инквизиторите, даже и синорията. Негодуванието растеше все повече и повече като вълните на развълнувано море.
Оргосо също се намери в критично положение. Всички познаваха неговата маска на стафиер и юмруци се издигаха срещу него при минаването му.
Най-сетне можа да премине през тази навалица, която нетърпеливо очакваше резултата от анкетата на Мемо, и тръгна бързо по Каля Марчерия, за да набави изгубеното време.
Не можеше да не изпита задоволство, мислейки за народната омраза, която заплашваше да се превърне в революция.
Достигна най-сетне до една уличка, която граничеше със задната част на палата на Зиани. Скоро бе на определения пост.
Задната страна на палата бе твърде мрачна тъмна сива стена. Фасадата, която бе към Големия канал, напротив, бе в грандиозен стил, който караше чужденците да се възхищават.
Дълбоко мълчание цареше в уличката и в доскоро оживената част на големия палат.
Оргосо отвори тихо една малка врата и тръгна по мрачен коридор, завършваш край фасадата, близо до голямата врата. В далечината блестеше един лъч на деня, достатъчен, за да ръководи неустрашимия другар на Маринели.
Стигайки до вътрешността на галерията, гой избегна да се покаже навън и се прикри в един ъгъл на стената. От този наблюдателен пост можеше да вижда всичко, без сам да бъде забелязан.
Съгледа тичащите насам-натам слуги, които бяха обзети от голямо безпокойство.
Фалие бе пристигнал почти в същото време с Оргосо. Той бе трябвало да направи един дълъг завой по каналите, обаче, неговото пътуване бе по-леко от това на приятеля му. Венецианските лодкари бяха така опитни, че въпреки голямата навалица по Големия капал през празничните дни, не ставаха злополуки. Всеки успяваше да си пробива грациозно път сред другите лодкари.
В момента, когато неговата гондола спираше пред палата, Фалие бе свидетел на странно събитие. Майордомът на великия капитан и няколко лакеи пълнеха с разни предмети две големи лодки, привързани една зад друга по дължината на стъпалата. Вече всичко изглеждаше готово за тръгване. Какво означаваше тази експедиция?
— Охо! — каза Фалие. — Благородният Зиани е приготвил всичко за бягството си. Той без съмнение е бил обхванат от страх и смята за по-добре „да си плюе на петите“. Ах, храбрият капитан, до дожа е достигнал със своя героизъм! Но за щастие, ние пристигаме навреме, Оргосо и аз!
После, спирайки, той хвърли изпитателен поглед върху двете гондоли, които се намираха до неговата. Можа да забележи, че тя съдържа много официални книжа, скъпи предмети, куфари със злато и диаманти.
— Аха! — произнесе той с нисък глас, — ти си въобразяваш, че ще избягаш, хубави Зиани. Но ние сме дошли точно затова — да ти пресечем пътя на отстъплението и изгоненият син да отмъсти смъртта на баща си.
После той привърза лодката с една желязна халка и се изкачи върху кея.
Майордомът и слугите погледнаха с лошо око на този неочакван посетител. По всяка вероятност Зиани ги бе предупредил за фалшивите стафиери, обаче, по нищо не можеше да се докаже, че това черно домино с жълто перо не бе истински стафиер. Те не знаеха какво да правят.
Но когато Фалие се отправи към голямата врата, майордомът, приближавайки се до него, го прекъсна с властен тон.
— Хей, черно домино, откога се представяте по такъв начин при великия капитан?
Фалие не отговори.
— Глух ли сте? — подзе майордомът с още по-дързък тон. — Искам да ми кажете името си!