Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
По-малко от час след завръщането им контраатака обсипа лагера ни с вой, свистене, гръм и експлозии. След края на нападението ние изпълзяхме от скривалищата си и чухме странно, вибриращо жужене. Халед стоеше на няколко метра от мен. Забелязах как страхът разкриви белязаното му лице. Той се втурна към тясното прикритие на пукнатините в скалните стени срещу пещерата. Крещеше и ми махаше да отида при него. Пристъпих и замръзнах на място — един руски хеликоптер се издигна като огромно чудовищно насекомо над ръба на площадката. Невъзможно е да се опише колко грамадни и хищни изглеждат тези машини, когато си под техен обстрел. Чудовището изпълва окото и съзнанието ти и за миг-два сякаш не съществува нищо друго на света, освен метала, грохота и ужаса.
В мига, в който се появи, хеликоптерът ни връхлетя като сокол плячката си. Две ракети раздраха въздуха и се устремиха към пещерите. Летяха с невероятна скорост, толкова бързо, че очите ми не бяха в състояние да ги проследят. Завъртях се и видях как едната се врязва в скалата над входа на комплекса от пещери и избухва в дъжд от пушек, пламъци, камъни и парчета метал. Веднага след нея в отвора влетя втората и избухна.
Ударната вълна, която ме блъсна, бе материална — все едно стоях на ръба на басейн и някой ме бутна с длани. Паднах по гръб и задавено се помъчих да поема въздух в изпразнените си дробове. Виждах входа на пещерите. Ранените бяха вътре. И други мъже се криеха там. Сред пламъците и черния дим те изскочиха и хукнаха и запълзяха навън. Единият беше пущунски търговец на име Алеф. Шегите и непочтителната му сатира, насочена към надутите мулли и местните политически фигури, го бяха направили любимец на Кадербай. Гърбът му беше разкъсан от тила до бедрата. Дрехите му горяха — пламтяха и пушеха около оголените и разкъсани меса на гърба. Костите на ханша и лопатката се виждаха как мърдат в отворената рана, докато пълзеше.
Той пищеше за помощ. Скръцнах със зъби и тъкмо понечих да се втурна към него, и хеликоптерът отново се появи. Задмина ни с рев и с огромна скорост описа два широки кръга над нас, като нападаше под нови ъгли, а после увисна с нагло и безстрашно равнодушие до ръба на платото — нашето досегашно убежище. Точно когато тръгнах напред, той изстреля още две ракети по пещерите, а после и още две. Залпът за миг освети цялата вътрешност на убежищата и търкалящото се огнено кълбо от пламъци и нажежени до бяло метални парчета стопи снега. Едно парче падна само на няколко педи от мен, заби се в снега, засъска и снегът около него закипя. Запълзях след Халед и се промуших в тънката цепнатина между скалите.
Затракаха картечници, разровиха земята и разкъсаха телата на ранените. После чух друг по-различен звук от стрелба и разбрах, че някой от нашите стреля по хеликоптера. Беше звук от ПК, една от нашите руски картечници, открила ответен огън. Последва го втори продължителен залп от друга ПК — чун-чун-чун-чун. Двама наши обстрелваха хеликоптера. Моят единствен порив беше да се скрия от безмилостната машина-убиец, но те не само не се криеха от чудовището, а дори го предизвикваха и привличаха огъня му към себе си.
Някъде зад мен се разнесе вик и една граната, устремена към хеликоптера, изсвири покрай скривалището ми в скалата. Беше я изстрелял някой от нашите, от АК-47. Тя не уцели машината, както и следващите две гранати, но насрещният огън, който нашите откриха, убеди пилота да не рискува повече и да отлети.
Нашите нададоха мощен вик: „Аллах ху Акбар! Аллах ху Акбар! Аллах ху Акбар!“ Двамата с Халед се измъкнахме от каменния клин и видяхме четирима души да тичат напред и да стрелят по хеликоптера. Тънка струя ръждивочерен пушек се издигна от едно място, около две трети по дължината на машината, докато тя се отдалечаваше от нас с металическия грохот на работещ на бесни обороти мотор.
Младежът, открил контраатаката, беше Джалалаад, номадът от Хазарбуз. Той подаде тежката картечница на приятел, грабна един АК-47 с двоен пълнител, облепен с тиксо, и хукна да търси вражи войници, които можеше да са пропълзели наблизо под прикритието на въртолета. Още двама младежи се втурнаха подире му, заподхлъзваха се и заподскачаха надолу по снежния хълм.