Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
След това беше тежко и всеки ден ставаше все по-тежко. Когато атаката отмина, претърсихме изровената площадка с почернели пунктири и кратери. Двама бяха убити. Единият беше Карим, мъжът, чиято счупена ръка шинирах, преди да стигнем лагера. Други двама бяха толкова тежко ранени, че несъмнено щяха да умрат. Много от припасите бяха унищожени и това се отнасяше най-вече до варелите с гориво за генератора и котлоните. Котлоните и лампите бяха изключително важни — на тях готвехме и се греехме. По-голямата част от горивото беше унищожена, както и всичките ни водни запаси. Заехме се да разчистим отломките. Аптечката ми беше обгорена и изкорубена от огъня. Събирахме оцелелите припаси в голямата пещера. Мъжете мълчаха. Бяха разтревожени и уплашени. Съвсем основателно.
Докато останалите бяха заети с това, аз се погрижих за ранените. Един беше изгубил ходилото си и част от крака под коляното. Във врата и ръката над лакътя му се бяха забили шрапнели. Той беше на осемнайсет. Беше дошъл в отряда заедно с по-големия си брат, шест месеца преди да пристигнем. Убили брат му по време на нападение над руски преден пост, близо до Кандахар. Момчето умираше. Извадих късовете метал от тялото му с дълги пинсети от неръждаема стомана и чифт дълги клещи, които отмъкнах от комплекта с инструменти на монтьора.
Не можех да направя нищо съществено за откъснатия крак. Почистих раната и се опитах да извадя колкото се може повече парчета от костта с клещите. От писъците му по кожата ми изби мазна пот, освен че треперех при всеки повей на ледения вятър. Направих няколко шева в разкъсаната плът, там, където имаше чиста, здрава кожа, която да ги крепи, но нямаше как да зашия цялата рана. Една дебела кост се подаваше от месото. Хрумна ми да взема трион и да отрежа стърчащата дълга кост, за да остане гладко чуканче, но не знаех дали е нужно точно това. Не знаех дали няма да влоша още повече положението. Не знаех… а когато не знаеш какво правиш, не издържаш на писъците, които предизвикваш. Най-накрая посипах раната с антибиотична пудра и я превързах с незалепваща марля.
Вторият ранен беше с взривено лице и гърло. Очите му бяха унищожени, носът и устата му вече ги нямаше. Приличаше донякъде на прокажените на Ранджит, но раните му бяха толкова сурови и кървави, а зъбите така разбити, че в сравнение с него Ранджит беше само леко обезобразен. Извадих парчета метал от очите, темето и гърлото му. Раните на гърлото бяха тежки и въпреки че той дишаше сравнително равномерно, очаквах състоянието му да се влоши. След като го превързах, и на двамата бих пеницилин и по една ампула морфин.
Най-голямата ми грижа бяха кръвта и нуждата от кръвопреливане на ранените. Нито един от муджахидините, когото бях питал през последните седмици, не знаеше собствената си кръвна група, нито пък на другите. Бе невъзможно да разбера кой на кого можеше да даде кръв и да изградя банка от донори. Тъй като моята собствена кръвна група беше нулева и съм универсален донор, тялото ми беше единственият източник на кръв за кръвопреливания и бях ходещата кръвна банка на целия боен отряд.
В типичния случай един донор дава половин литър кръв на сеанс. В тялото се съдържат около шест литра и кръвта, изгубена при даряване, възлиза на по-малко от една десета от количеството в тялото. Прелях по малко повече от половин литър на всеки от ранените, използвайки интравенозните системи, донесени от Кадер с контрабандния товар. Докато забивах във вените си и във вените на ранените иглите, които не държаха в запечатани пакети, а в отворени контейнери, се зачудих дали системите са доставени от Ранджит и неговите прокажени. За кръвопреливанията дадох почти двайсет процента от кръвта си — твърде много. Виеше ми се свят и леко ми се гадеше, но не бях сигурен дали това са реални симптоми, или просто страхът ми погаждаше номера. Знаех, че за известно време няма да мога да давам кръв и безнадеждността на положението — и моето, и тяхното — смазваше гърдите ми в болезнени спазми.