Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Сюлейман и Халед Ансари смятаха, че обстрелът на позициите ни е свързан с битката, отнела живота на Абдел Кадер. Предполагаха, че афганска, войскова част се е прегрупирала и е проследила дирите на Кадер; или по сведения, изтръгнати от пленниците, е предприела атаката. Според Сюлейман щеше да има още атаки, но той се съмняваше, че ще предприемат директна атака. Подобно нападение би струвало живота на мнозина и можеше да се провали. Но ако руснаците подкрепяха афганските войски, можеше да очакваме нападения с хеликоптери веднага щом небето се поизбистри. При всички случаи щяхме да изгубим хора и в крайна сметка — вероятно и позицията си.
След много обсъждане на ограничените ни възможности Сюлейман реши да предприеме две контраатаки с нашите минохвъргачки. За тази цел имахме нужда от надеждни сведения за разположението на вражеските позиции и относителната им сила. Той започна да дава наставления за разузнавателна мисия на един млад, здрав номад от Хазарбуз на име Джалалаад, но изведнъж замря, вперил поглед във входа на пещерата. Всички се обърнахме и зяпнахме изненадано, щом съзряхме дрипавия силует на мъж в овалния светъл отвор на входа. Беше безумният Хабиб, Промъкнал се бе в лагера незабелязано за постовите — оставаше загадка как е успял в това начинание — и сега стоеше само на две крачки пред нас. Радвам се да кажа, че не бях единственият, който посегна към оръжието.
Халед се втурна напред с толкова широка и сърдечна усмивка, че аз възнегодувах, възнегодувах и срещу Хабиб за това, че я предизвика. Той въведе безумеца в пещерата и го настани до стреснатия Сюлейман. А после, съвършено спокойно и ясно, Хабиб заговори.
Бил огледал вражите позиции, каза той, и имал представа за силата им. Наблюдавал атаката с минохвъргачки над нашия лагер и се промъкнал към техните лагери толкова близо, че ги чул как обсъждат какво ще обядват. Можел да ни заведе до нови позиции, откъдето да обстреляме лагерите им и да ги избием. Онези, които не умрат веднага — той искаше това да е ясно — остават за него. Това беше цената, която предлагаше.
Мъжете започнаха да обсъждат предложението на Хабиб. Говореха открито пред него. Някои се тревожеха, че се оставяме в ръцете на същия луд, чиито чудовищни изтезания бяха довели войната в нашата пещера. Свързването с неговите злини щеше да ни донесе лош късмет, твърдяха те, беше безнравствено и води нещастие. Други се тревожеха, че щяхме да избием толкова много войници от редовната афганска армия.
Едно от привидно странните противоречия на войната беше, че афганци се биеха срещу афганци с — откровено нежелание и искрено съжаляваха за всяка смърт. В Афганистан съществуваше толкова дълга история на разделението, конфликтите между клановете и етническите различия, че никой, с изключение на Хабиб, не мразеше наистина афганците, биещи се на страната на руснаците. Истинската омраза — там, където изобщо я имаше — се пазеше за афганската версия на КГБ, известна като КХАД. Афганецът предател Наджибула, който впоследствие заграби властта и се самоназначи да управлява страната, оглавяваше тази омразна полицейска организация години наред и беше отговорен за много от прилаганите от нея жестоки мъчения. Нямаше боец от съпротивата, който не мечтаеше да метне въже на шията му и да го провеси във въздуха. Войниците и дори офицерите от афганската армия обаче бяха друго нещо — те бяха свои, мнозина от тях отслужваха задължителната си военна служба и изпълняваха дълга си, за да оцелеят. От друга страна, афганците на редовна военна служба често изпращаха жизненоважна информация за движението на руските войски и бомбардировките на муджахидините. Всъщност войната никога нямаше да бъде спечелена без тайната им помощ. А изненадващата атака с миномети от две позиции срещу афганската армия, потвърдени от Хабиб, щеше да струва живота на много афганци.
Продължителната дискусия завърши с решение да се бием. Положението ни бе оценено като толкова рисковано, че нямахме друг избор, освен да контраатакуваме и да прогоним врага от планината.
Планът беше добър и би трябвало да успее, но както много други неща в тази война, той донесе само хаос и смърт. Четирима постови останаха да пазят лагера. Аз също останах, за да се грижа за ранените. Четиринайсетте мъже от ударния отряд се разделиха на два екипа. Халед и Хабиб оглавиха първия, Сюлейман — втория. Следвайки указанията на Хабиб, те установиха минохвъргачките на километър от вражите лагери — разстояние, доста по-малко от максималния им обхват. Бомбардировката започна призори и продължи половин час. След навлизането в разрушените лагери, ударните отряди откриха осем афгански войници. Не всички от тях бяха мъртви. Хабиб се зае с оцелелите. Погнусени от онова, което се бяха съгласили да му дадат, нашите се върнаха в лагера с надеждата никога повече да не видят безумеца.