Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Когато Назир оздравя достатъчно и беше в състояние да разкаже за случилото се, само три дни преди да го намерим в снега, Сюлейман Шахбади свика събрание. Беше нисък мъж със скръбно лице и големи ходила и длани. Седем бръчки, като бразди, прокарани от земеделец, пресичаха високото му чело. Плешивата му глава бе покрита със стегнат бял тюрбан. Тъмната прошарена брада беше оформена около устата и подрязана късо. Ушите му бяха леко заострени и белият тюрбан подчертаваше формата им. Този дяволит щрих заедно с широката уста намекваха за някогашен дързък и весел темперамент. Но там, в планината, най-въздействащата черта на лицето му бяха очите. Те бяха изпълнени с неописуема тъга — тъга, чиито сълзи бяха пресъхнали. Израз, който предизвикваше състраданието ни, ала ни пречеше да се сприятелим с него. Въпреки че бе мъдър, храбър и добър човек, тъгата му беше толкова дълбока, че никой не рискуваше да се докосне до нея.
Без четиримата постови около лагера и двамата ранени, останалите четиринайсет души се събрахме в пещерата да чуем разказа на Сюлейман. Беше студено — някъде около или под нулата — и ние насядахме плътно един до друг, за да се топлим.
Искаше ми се по време на дългото чакане в Кета да бях изучавал по-прилежно дари и пущу. На това събрание и на всички следващи мъжете говореха на тези два езика. Махмуд Мелбааф превеждаше на Халед от дари на арабски, а той на свой ред превеждаше от арабски на английски, като първо се навеждаше наляво да изслуша Махмуд, а после надясно, за да ми шепне. Процесът беше дълъг и бавен и аз бях смаян и засрамен от факта, че мъжете търпеливо изчакваха всичко да ми се преведе. Популярната европейска и американска карикатурна представа за афганците като кръвожадни диваци — описание, което безкрайно радваше самите афганци, когато го чуеха — се опровергаваше при всяка моя среща с тях. Лице в лице те бяха щедри, приветливи, честни и педантично учтиви към мен. На това първо събрание не казах нищо — както и на всички след него — но въпреки това мъжете ме приобщаваха към всяка дума, която споделяха помежду си.
Разказът на Назир за нападението, при което бе убит нашият Хан, ни разтревожи. Кадер бе потеглил от лагера към родното си село с двайсет и шест души и всички ездитни и товарни коне. Уж нищо не би трябвало да го застрашава по пътя. На втория ден от похода, когато до селото му оставало още едно денонощие път, те били принудени да спрат, както си мислели, за обичайното плащане на някой местен водач на клан.
На събранието се повдигнаха тежки въпроси за нашия побъркан водач Хабиб Абдур Рахман. През двата месеца, откакто ни беше напуснал, след като уби клетия безчувствен Сидики, Хабиб бе повел еднолична терористична война в новия за него район, планините Шар-и-Сафа. Беше изтезавал до смърт един руски офицер. По същия справедлив според неговите представи начин се беше отнесъл и с неколцина афгански войници и дори бойци муджахидини, според него недостатъчно предани на каузата. Ужасите на тези изтезания вдъхваха страх у всички в района. Твърдяха, че той е призрак, или дори Шейтан — самият велик Сатана, дошъл да разкъсва човешки тела и да сваля маските на човешките лица от черепите. Някогашният относително спокоен коридор между военните зони внезапно се бе превърнал в стълпотворение от сърдити и наплашени бойци и всички те се кълняха, че ще намерят и убият Хабиб-демона.
След като разбрал, че се намира в клопка, заложена за Хабиб, и че обкръжаващите го мъже са враждебно настроени към каузата му, Кадербай се опитал да си тръгне с мир. Дал четири коня налог и събрал хората си. Почти били излезли от вражата територия, когато първите изстрели проехтели в малкия каньон. Битката бушувала половин час. Когато свършила, Назир преброил осемнайсет трупа от колоната на Кадер. Някои били убити, след като вече били ранени — намерил ги с прерязани гърла. Назир и Ахмед Заде оцелели само защото били затрупани от коне и хора и изглеждали като мъртви.
Един кон, макар тежко ранен, оцелял след сблъсъка. Назир вдигнал животното и вързал на гърба му трупа на Кадер и умиращия Ахмед. Конят се влачил един ден и половината нощ през снега, а после се строполил и издъхнал на има-няма три километра от нашия лагер. Тогава Назир повлякъл и двете тела в снега, след което ние го намерихме. Нямаше представа какво се е случило с петимата липсващи от колоната. Мислеше, че може да са избягали, а може да са попаднали в плен. Едно беше сигурно — сред мъртвите врагове Назир бе забелязал униформи на афганската армия и ново руско оборудване.