По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Да — съгласи се Головко. — При това некомпетентни. Но този път Иван Еметович е извадил късмет. Този път.
— Може би — кимна Генадий Йосифович.
— Не си ли съгласен?
— Терористите са подценили противниците си. Наскоро прекарах известно време сред войниците от американската армия, нали си спомняш? Те са обучени, както никои други по света, а тези, които охраняват президента, са най-добрите. И защо ли всички подценяват американците?
Добър въпрос, каза си Сергей Николаевич и кимна на събеседника си да продължи.
— Америка много често страда от липсата на политическо ръководство. Това не означава некомпетентност. Знаеш ли на какво приличат американците? На злобно куче, което държат на къса каишка… и понеже не може да скъса каишката, хората се заблуждават, че няма защо да се страхуват, ако са по-далеч от него. Но кучето е много опасно, а каишката може да се скъса. Нали познаваш Райън?
— Да, добре го познавам — съгласи се Головко.
— И какво ще кажеш? Онези истории във вестниците верни ли са?
— До една.
— Ще ти кажа какво мисля, Сергей. Ако гледаш на него като на опасен противник и той държи онова зло куче на каишката, аз в никакъв случай не бих му се изпречил на пътя и не бих го предизвикал. Да нападнат дете? И то неговото дете? — Генералът поклати глава.
Головко го разбра много добре. И двамата бяха уморени, но сега си бяха изяснили нещата. Той бе прекарал твърде много време в четене на политическите доклади от Вашингтон, от руското посолство и от американските медии. Всички те казваха, че Иван Еметович… в това ли беше ключът? От самото начало той бе наричал Райън по този начин, смятайки, че му прави чест като се обръща към него с руската версия на името му. Да, по този начин той показваше уважение към американския президент.
— И ти мислиш за това, което мисля и аз, нали? — попита генералът.
— Някой си е направил сметката…
— И то грешна. Смятам, че трябва да разберем кой е. Мисля, че една атака срещу американските интереси с цел да се отслаби Америка е всъщност атака и срещу нашите интереси. Защо Китай направи тази провокация? Защо принудиха американците да променят разположението на флотата си? А сега и това? Американските сили са разпокъсани и в същото време се организира покушение срещу дъщерята на президента? Това не е съвпадение.
— Но не можем да направим нищо. Особено след разкритията в американската преса…
— Другарю председател — прекъсна го Бондаренко, — през последните седемдесет години нашата страна се ръководеше от объркана политическа теория, която противоречеше на обективната действителност, и това е в основата на нашите беди. Да, тук има обективни условия — продължи той, използвайки любимата фраза на съветските военни — реакция, обусловена от три поколения. — Според мен си имаме работа с много умно замислена операция, но в нея има една фатална грешка и тази грешка е, че не са оценили правилно американския президент. Не си ли съгласен с мен?
Головко се замисли няколко секунди. Бондаренко бе прав, но отстрани винаги е по-лесно да се оценят нещата… но дали и американците ги преценяваха толкова добре? Координирана операция? Всичко опираше до Райън.
— Да. Аз допуснах същата грешка. Райън изглежда по-слаб, отколкото е всъщност. Всички признаци са налице, но хората просто не ги забелязват.
— По време на престоя ми в Америка генерал Дигс ми разказа историята за нападението на терористите и как Райън се справил с тях. Освен това той е много добър и в разузнаването. Единственият му недостатък, ако изобщо може да се нарече така, е че не е опитен политик, а останалите политици възприемат това като слабост. Може би донякъде имат право — продължи Бондаренко, — но ако тази враждебна операция е насочена против Америка, тогава тази политическа слабост е много по-маловажна от достойнствата му.
— И какво следва от това?
— Трябва да му помогнем — решително заяви генералът. — По-добре да бъдем на страната на победителите, защото ако не му помогнем, може да се окажем на страната на победените. Никой няма да нападне директно Америка. А ние едва ли ще имаме такъв късмет, другарю генерал.
III
ВЪЗМЕЗДИЕ
44.
РАЖДАНЕТО
Райън се събуди на разсъмване, може би от тишината. Почти като в къщата му на Залива. Напрегна слух да чуе шума от уличното движение или други звуци, но нямаше нищо. Измъкна се полека от леглото. Кати беше решила Кейти да спи при тях и сега тя бе между двамата в розовата си пижамка — приличаше на ангелче, като всички дечица, все още ненадхвърлили бебешка възраст, каквото и да казваха другите. Джак се усмихна, после отиде в банята. В гардеробната бяха оставени обикновени дрехи — панталон, гуменки и пуловер — и той ги облече. После излезе навън.