По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Въздухът беше свеж, небето ясно, а по чемшировите храсти имаше следи от слана. Не бе зле. Роби се оказа прав. Тук беше приятно. Тук можеше да се дистанцира от всичко, а в момента се нуждаеше точно от това.
— Добро утро, сър. — Беше капитан Овертън.
— Спокойно дежурство, а?
Младият офицер кимна.
— Ние се занимаваме с охраната. Морските гледат градината. Справедливо разделение на труда, господин президент. Даже момчетата от Службата за сигурност могат да си отспят, сър.
Райън се огледа и разбра защо. Точно до къщичката стояха двама въоръжени морски пехотинци, на петдесетина метра имаше други трима. И това бяха само онези, които можеше да види.
— Ще желаете ли нещо, господин президент?
— Само кафе.
— Последвайте ме, ако обичате.
— Мирно! — извика един от моряците, когато Райън влезе в кухненската барака — или както и да я наричаха тук.
— Свободно — каза президентът. — Мислех си, че това е президентско скривалище, а не военен лагер. — Той седна на масата, която използваха хората от персонала, и пред него като по вълшебство се появи чаша кафе. После се случиха още вълшебни неща.
— Добро утро, господин президент.
— Здрасти, Андреа. Кога пристигна?
— Към два, с хеликоптер — поясни тя.
— Успя ли да поспиш?
— Четири-пет часа.
Райън отпи от чашата си. Кафето в морската пехота си беше наистина като в морската пехота.
— И?
— Разследването започна. Групата е готова, всички са по местата си. — Тя му подаде папката, която Райън трябваше да прочете преди сутрешния вестник. По случая работеха полицията на щата Мериленд, Службата за сигурност, ФБР, АТФ и всички разузнавателни институции. Проверяваха самоличността на терористите, но двамата, чиито паспорти вече бяха обработени, се оказаха неизвестни. Документите им бяха фалшиви, навярно направени в Европа. Нищо ново. Всеки нормален европейски престъпник, още повече терористична организация, можеше да си осигури фалшиви паспорти. Райън вдигна поглед.
— Ами агентите, които загубихме?
Въздишка, последвана от свиване на рамене.
— Всички имат семейства.
— Трябва да направим така, че да мога да се срещна с тях… как е по-добре, с всички едновременно или поотделно?
— Вие решавате, сър — отвърна Прайс.
— Не, трябва да е най-добре за тях. Те са ваши хора, Андреа. Оправи се с това вместо мен, а? Дължа им живота на дъщеря си и трябва да направя онова, което е най-добре за тях — сериозно каза президентът, като си спомни защо се намира на това тихо и спокойно място. — Ще направим всичко каквото можем. Донеси ми подробностите по въпроса — застраховки, пенсии и всичко останало, става ли? Искам да ги прегледам.
— Да, сър.
— Известно ли ни е вече нещо съществено?
— Всъщност не. Зъбните отпечатъци на терористите, които проверихме, определено не са американски. Засега това е всичко.
Райън запрелиства документите в папката. Едно от предварителните заключения му се наби в очи.
— Единайсет години?
— Да, сър.
— Значи това е огромна операция за някого — за някоя страна.
— Това е реална възможност.
— Кой би могъл да разполага с такива ресурси? — попита той и Прайс си напомни, че е служил в разузнаването дълги години.
Влезе агент Раман и седна при тях. Беше чул последната забележка и двамата с Прайс се спогледаха.
Стенният телефон иззвъня. Капитан Овертън стана и се обади.
— Да? — Той послуша известно време, после се обърна. — Господин президент, търси ви госпожа Фоли от ЦРУ.
Президентът се изправи и взе слушалката.
— Да, Мери Пат?
— Преди няколко минути ни се обадиха от Москва. Нашият приятел Головко пита дали може да помогне с нещо. Препоръчвам положителен отговор.
— Съгласен съм. Нещо друго?
— Ави Бен Яков иска да разговаряте — отвърна тя.
— След около час. Нека първо се разсъня както трябва.
— Джак?
— Да, Мери Пат?
— Благодаря на Бога за Кейти — рече тя като майка на баща и после продължи професионално: — Ако е възможно да открием нещо по въпроса, ще го направим.
— Знам — чу отговора му госпожа Фоли. — В момента сме добре, не се безпокой.
— Чудесно. Двамата с Ед ще бъдем на линия през целия ден. — Тя затвори.
— Как ти се стори? — попита Кларк.
— Справя се, Джон.
Чавес потърка наболата си брада. Заедно с неколцина други тримата бяха прекарали нощта като преглеждаха всичко, с което ЦРУ разполагаше за терористичните групи.