По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Ще ти кажа защо. Защото ти си по-добър от тях, Джак. Ти отстояваш твърдо целите си, и те са добри. Защото ти си мъжко момче и не бягаш от трудностите. Не искам да те слушам да говориш по този начин, Джак — продължи адмиралът. — Не ми пробутвай това: „О, Господи, защо?“ Аз те познавам много добре и знам що за човек си. Аз съм пилот на изтребител, защото сам съм избрал да бъда такъв, а ти си това, което си, защото също сам си си го избрал. Никой не ти е казвал, че ще е лесно, нали?
— Но…
— Няма но, господин президент. В света имало хора, които не те харесвали? Чудесно. Само измисли как да ги открием и сетне повикай онези пехотинци долу и ги остави да си свършат работата. Може би има хора, които те мразят, но много повече те обичат и уважават и аз ти казвам, че в тази страна няма човек, който да носи униформа и който да не е готов да застреля на място всеки, който се опита да нападне теб или някой от семейството ти. Работата не е в това какъв си ти, а кой си, разбра ли?
„Кой съм аз?“ — запита се ФЕХТОВАЧ. Отчаяно му се прииска цигара.
— Ако притежавах подобно място, щях често да прекарвам времето си тук. Сякаш си в открито море — каза Джексън. — Излизаш на палубата и просто се наслаждаваш на морето и звездите.
— Ти никога не забравяш за работата си, нали? Дори и когато се наслаждаваш на морето и звездите, така ли е?
— Така е — призна адмиралът. — Не мисля толкова много и атмосферата не е толкова напрегната, но никога не забравям за задълженията си.
— Тони ми каза, че индийската флота е излязла в открито море.
— Два самолетоносача заедно с ескортиращите кораби и петролните танкери. Следим ги чрез спътниците.
— Дали има връзка? — попита Райън.
— Между кое?
— Между неприятностите в Тайванския проток и излизането на индийската флота в открито море. Така ли е наистина, или ставам параноик? — попита ФЕХТОВАЧ.
— Не е изключено. Може би индийците са се възползвали от факта, че са приключили ремонтите на своите самолетоносачи, и са решили да ни покажат, че не се страхуват от нас. А колкото до Китай… хм, такива неща са се случвали и преди. А що се отнася до опита за отвличане на Кейти, още е рано да се каже, а и не е в моята област. Мъри ще се погрижи да разнищи цялата история. В крайна сметка не успяха, нали? Семейството ти е тук, при теб, децата гледат телевизия и са спокойни и защитени. Така ще бъде и занапред и едва ли някой отново ще се опита да им навреди.
В Тел Авив бе четири сутринта и Али Бен Яков бе събрал най-добрите си специалисти по терористите. Всички разглеждаха снимките, които бяха получили от Вашингтон, и ги сравняваха със снимките в архивите си, направени през годините в Ливан или някъде другаде. Проблемът беше, че повечето от техните снимки показваха млади мъже с бради — най-простият начин за маскировка, — а и самите снимки не бяха от високо качество. Изпратените от ФБР фотографии също не бяха достатъчно ясни.
— Открихте ли нещо? — попита директорът на Мосад. Всички погледи се насочиха към един от експертите, четиридесетгодишната Сара Пелед. Зад гърба й шепнешком я наричаха вещица. Тя притежаваше особената дарба да идентифицира хора по снимки.
— Този. — Сара плъзна две снимки през масата. — Има определено сходство.
Бен Яков внимателно разгледа двете снимки и не откри нищо, което да потвърди мнението й. Много пъти я бе питал какво я кара да е толкова сигурна при подобни случаи. Сара винаги му бе отговаряла, че това е просто инстинкт. Ави отново се взря в снимките, като сравни формата на очите. Обърна израелската снимка. На гърба бе написано, че се подозира, че мъжът е член на Хизбула, име — неизвестно, възраст — около двадесет години по времето, когато е била правена снимката, а тя бе отпреди шест години.
— Разпозна ли някой от другите, Сара? — попита той.
— Не, нито един.
— Колко си сигурна за този? — попита един от контраразузнавачите. И той като Ави не виждаше никаква прилика.
— Сто процента, Бени. Казах „определено“, нали така? — раздразнено отвърна Сара. Винаги се ядосваше, когато не й вярваха, особено в четири сутринта.
— Доколко далеч можем да стигнем с това разследване? — попита друг агент.
— Райън е приятел на страната ни и президент на САЩ. Ще стигнем толкова далеч, колкото е необходимо. Ще съберем колкото може повече сведения. Пълно разследване. Трябва да се проверят всички възможни контакти — в Ливан, Сирия, Ирак и Иран, навсякъде.
— Свине! — Генерал Бондаренко прокара ръка през косата си. Отдавна бе свалил връзката си, а часовникът му показваше, че вече е събота.