![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Сънува по-добро място. Малка уютна къщичка край морето, по залез. Стените й бяха напукани, а подът беше направен от отъпкана пръст, но тук винаги му беше топло, дори когато огънят изтлееше. „Тя все се заяждаше с мен за това — спомни си той. — Никога не съм мислил да клада огън, това винаги е било работа за слугите.“
Но ние нямаме слуги — напомняше му тя, а той отвръщаше:
— Имаш мен. Аз съм твоят слуга. — А тя казваше:
— Мързелив слуга. Какво правят с мързеливите слуги в Скалата на Кастърли, милорд? — А той й отвръщаше:
— Целуват ги.
Това винаги я разсмиваше.
— Не, не го правят. Бият ги, обзалагам се — казваше тя, но той настояваше:
— Не, целуват ги, целуват ги, ето така. — И й показваше как. — Първо целуват пръстите им, един по един, после китките, да, и тук, в сгъвките на лактите. После ги целуват по смешните ушенца, всички слуги имат смешни ушенца. Престани да се смееш! И ги целуват по бузките, и по нослетата, дето малко са щръкнали нагоре, тук, ето така, а после целуват сладките им вежди, и по косата ги целуват, и по устните, и после целуват… мммм… устата им… ето така…
Целуваха се с часове и почти нищо друго не правеха, освен да се излежават в леглото, да слушат вълните и да се докосват. Тялото й за него беше истинско чудо, а и тя като че ли намираше радост в неговото. Понякога му пееше. „Обичах девица, красива като лято, със слънце в косата.“
— Обичам те, Тирион — шепнеше му преди за заспят в нощта. — Обичам устните ти. Обичам гласа ти, и думите, които ми казваш, и колко си нежен с мен. Обичам лицето ти.
— Лицето ми?
— Да. Да. Ръцете ти обичам, и как ме докосваш. Обичам члена ти. Члена ти обичам, обичам да го чувствам в себе си.
— И той те обича, милейди.
— Обичам да повтарям името ти. Тирион Ланистър. Отива си с моето. Не, не Ланистър, другото. Тирион и Тиша. Тиша и Тирион. Тирион. Моят Тирион…
„Лъжи. Всичко е било преструвка. За злато. Тя беше курва, курвата на Джайм, подаръкът на Джайм, милейди на лъжата.“ Лицето й сякаш се стопи, разтвори се под булото на сълзите, но макар да си отиде, той продължи да чува тихия, далечен отзвук на гласа й, който го зовеше. „…милорд, чувате ли ме? Милорд? Тирион? Милорд? Милорд?“
През мъглата на просмукания с маков сок сън видя надвесено над себе си меко розово лице. Беше се върнал във влажната стая със скъсаните завеси, а лицето беше не което трябва, не нейното, много кръгло беше това лице, с къса кафява брада.
— Жаден ли сте, милорд? Мляко ви донесох, любимото ви мляко. Не трябва да се борите, не, не се мъчете да се движите, трябва да си починете. — Държеше фуния в едната си влажна розова ръка и шишенце в другата.
Когато мъжът се наведе над него, пръстите на Тирион се пъхнаха под верижката му с многото метали, сграбчиха и задърпаха. Майстерът изтърва шишенцето, млякото на маковия сок се плисна по завивките. Тирион изви ръка, докато не усети как брънките на веригата се впиват в плътта на дебелия врат.
— С-стига! — изграчи той толкова хрипливо, че не беше сигурен дали изобщо е проговорил. Но сигурно беше успял, защото майстерът отвърна задавено:
— Пуснете… моля ви, милорд… вашето мляко… болката… веригата… не, пуснете, не…
Розовото лице беше станало пурпурно, Тирион пусна веригата. Майстерът залитна назад и вдиша с усилие. По зачервеното му гърло се виждаха бели петна — там, където се бяха впили брънките. Очите му също бяха бели. Тирион вдигна ръка към лицето си и съдра коравата маска. Дръпна отново. И още веднъж.
— Вие… искате да ви се свалят превръзките, това ли е? — проговори най-сетне майстерът. — Но аз не бива да… това ще е… крайно неразумно, милорд. Вие още не сте оздравял, кралицата ще…
При споменаването на кралицата Тирион изръмжа. „От нейните си, значи?“ Изпъна пръст към майстера и сви ръката си в юмрук. В закана — ще души, ще кърши, ако глупакът не изпълни каквото иска.
Слава на боговете. Разбра го.
— Аз… ще направя каквото заповядва милорд, разбира се, но… това е неразумно, раните ви…
— Направи го. Веднага. — Този път успя да го каже по-силно.
Мъжът кимна, излезе и скоро се върна с дълъг нож с тънко острие, леген с вода, куп меки парцали и няколко шишенца. През това време Тирион беше успял да се издърпа няколко педи назад и вече седеше, подпрян на възглавницата. Майстерът го помоли да стои мирно и пъхна върха на ножа под брадичката му, под маската. „Малко само да се хлъзне ръката му там, и Церсей ще се отърве от мен“ — помисли той.
За щастие, мъжът с мекото розово лице не се оказа от по-смелите слуги на сестра му и след малко той усети хладната милувка на въздуха по бузите си. Имаше и болка, но той се помъчи да я пренебрегне.