Медуза: Мръвка за тигъра

Вдигнах рамене.

— По-добре, отколкото щях да съм на доста други места. Няма от какво да се оплача, макар да ми се падна малко скучничка работа.

Тя кимна. Явно не се учудваше, че не се притеснявам особено. От самото начало надуших, че ще си премеря силите с корава професионалистка, но пък нали и аз бях от занаята? Все пак ченгето не пропусна да се захване за издайническата нишка.

— Не се ли уплаши, че беше доведен при нас?

— А трябваше ли? Вие сигурно знаете по-добре от всички останали, че не съм направил нищо лошо.

Успях да предизвикам сянка на усмивка в ъгълчетата на устните й.

— Може и да е така, но я си представи, че те подозираме в нечисти мисли?

— Е, познахте, въртят ми се разни щуротии из главата, ама те изобщо не са страшни за Медуза.

Най-сетне тя си позволи проява на лека изненада. Изглежда беше свикнала да се занимава със съвсем различни хорица. Знам ли… Може би се държах правилно и оправдавах нейните очаквания (седял бях твърде дълго от другата страна на такова бюро, за да не познавам нагласата й) или пък напротив — пораждах все по-силни подозрения у нея. Все пак още бях новак на планетата и едва ли разчиташе да се държа като родените на Медуза.

Изгледа ме замислено.

— Умно момче си. Вече съм готова да допусна, че не си такъв, за какъвто се представяш.

Ето, пак изстрел твърде близо до мишената. Тази дама си разбираше от работата!

— Отскоро съм тук и няма защо да се преструвам — уверих я. — Минал съм обаче през повече разпити и психосеанси, отколкото други хора за целия си живот.

Ченгето въздъхна.

— Уж си на четиринайсет, пък приказваш като четирийсетгодишен… Като опит и лични качества си уникален, признавам. Разбирам, че са те натикали в Диаманта заради политически натиск, но сигурно доста си затруднил властите в Конфедерацията. Просто не са знаели какво да те правят. — Тя помълча и се зачуди на глас: — А ние какво да те правим?

— Че защо не ме оставите да си живуркам на спокойствие? — промърморих, сепнат от странното й отношение. — Забранено ли е да попитам защо ме примъкнахте в управлението?

— Обикновено не позволяваме да ни задават такива въпроси. Само че ти, Тарин Бул, беше доведен при мен не заради някаква твоя простъпка. Всъщност засега си едва ли не образец за примерен гражданин. Но както си приказваме лице в лице, мъчат ме странни догадки. Надушвам у теб нещо… опасно. Я ми кажи, защо и с какво може да си опасен?

Вдигнах рамене и се превърнах в самата невинност.

— Госпожо майор, дори не мога да схвана какво искате от мен. Вярно е, екзекутирах човека, който причини смъртта на баща ми, но с това само възстанових справедливостта. Другите, дето ги стовариха заедно с мен, биха очистили някого ей така, за кеф!