Медуза: Мръвка за тигъра

— Към някои от стоварените заедно с теб вече се насочиха противници на Държавата — изтърси тя още по-ненадейно. — Всички те бяха разпределени по други градове, само ти остана в Сивата падина, но трябва да знам дали тази зараза не е плъзнала и сред нас. Логично е враговете да направят опит да те привлекат.

— Нито съм чувал за тях, нито някой се е опитвал да ме примами.

Разбира се, не добавих, че съм наясно колко засрамени би трябвало да се чувстват копоите от всемогъщата СН. „Враговете“ явно бяха противници на Ипсир, наложената от него система и все същата Служба за наблюдение. Нищо чудно не намирах в появата им, само че в подложено на толкова строг контрол общество, уж усъвършенствало докрай натрапването на правилата, дори дребен пробив сигурно предизвикваше ужасена шетня. Някой бе прозрял къде са допуснали грешка. Поне на думи онези хора се противопоставяха срещу властите на Медуза и успяваха някак да се изплъзнат на засуканите компютри, следящите устройства и огромните архиви. Значи имаха на своя страна повече от един гений в електрониката. Невероятно обяснение… Оставаше друго, малко по-приемливо — проникнали са вътре в системата. Водачът им беше или сред високопоставените управници, или някой от шефовете на СН.

— Наричат се просто Съпротивата — започна ченгето. — Едва ли са много на брой, но колкото по-стегната и разделена на независими групички е организацията им, толкова по-трудно става да ги спипаме. Щом не са те потърсили, трябва да допуснем, поне засега, че не са проникнали в Сивата падина. — Да, не я бях подценил… — Бул, двамата с партньорката ти искате ли повишение?

Изненада след изненада! Едва потиснах вълнението си. Най-сетне щях да се поразмърдам. Лесно се досетих какво ще последва и подбрах внимателно думите.

— Знаете, че искаме, но каква ще е цената?

Пак тази тънка усмивчица.

— Може да се окаже и прекалено висока. Двама от стоварените с теб вече са мъртви. Единият се присъедини към тях по наша заповед, но се оказа не особено умен и сгафи. Друг им отказа и те бързо-бързо му видяха сметката. А третата жертва се включи в организацията им, направи грешна стъпка и после се опита да се надлъгва с нас. Дадохме я на психотехниците. Имаше учудващо силна психика и несъкрушима воля. Съпротивяваше се до самия печален край. Все пак измъкнахме някои сведения от главата й, но с цената на напълно разбито съзнание. В момента е момиче за забава, с нея разполага управата на града, в който живее. Винаги усмихната, готова да прави каквото се иска от нея — ако й заповядат, ще духа на магнебус или ще си отреже носа… Само дето не може да се каже, че я осеняват кой знае какви мисли напоследък.

Колкото и да ми е неудобно, трябва да си призная, че гласът ми стана дрезгав не заради ролята, която играех. Изобщо не се хваля, когато казвам, че мога да се изправя срещу смъртта. Такива са рисковете в моя занаят, всички се примиряваме с тях. Не се боях и от обичайните психокасапски похвати, дори от изтезания. Роден и отгледан съм за това, което правя. Не беше невъзможно да смажат ума ми, ако стоварят върху него цялата мощ на машините си. Естествено пак нямаше да извлекат никаква информация, обаче щяха да ме унищожат като личност. А мисълта за това стигаше, за да ми се догади.