Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Жената имаше толкова много вродена сила, че беше умопомрачително. Чудо бе, че бе успяла да стигне толкова далеч в живота, без да се самозапали, както майка й. Сарафина вероятно бе сред най-силните огнени магьосници в Сборището. Единственият й проблем бе контролът.
Тя стоеше с ръце отпуснати до тялото, облечена в чифт прилепващи сиви памучни панталони за тренировка и тъмночервена блуза.
— Ставаш все по-добра, но все още трябва да поработиш. Мисля, че трябва да дойде Джак да ти помогне с някои по-специфични подробности върху огнения контрол. Но с тази част от тренировките приключи за днес. Седалището на магията ти би трябвало да е изтощено.
Сарафина се усмихна кратко.
— Тази част на моето обучение? Каква друга форма на обучение ще трябва да мина?
— Клеър трябва да те научи как да ползваш магията си срещу демоните. Те имат ефективен щит срещу магичните елементи, но има техники как да улучваш около нея.
Тя кимна.
— Добре, това изглежда като нещо, което е добре да се знае.
— Изабел ще работи върху обучението ти да използваш меден меч.
Сарафина кимна.
— Четох за чувствителността на дааеман към медта в книгата на Мика.
Дааеман, от всички раси, имаха алергия към видовете мед. Когато Сборището за първи път научи за това, те направиха оръжия, за да се възползват от това предимството. Дааеман можеха да използват вид ваксина срещу ефекта на медта наречена каплиум, но тя не бе напълно ефективна. Медта, макар и без да е много сполучлив начин да победят дааеман в битка, все пак бе по-добре от нищо. Това беше единственото им оръжие срещу тях и всички усърдно бяха обучени с мечове.
— А аз ще трябва да те науча на самоотбрана — добави Тео. — От немагическия вид.
Очите й се разшириха малко.
— О, подобно на кунгфу?
— Нещо такова. — Тео не можа да се въздържи и се изхили на изражението на лицето й. — Това е необходимо. Магията не винаги помага.
— Ей, ако знаех как да сритам задника на Стефан обратно във фермата, щях да съм опитала всичко по силите си, за да го направя.
— След като свърша с теб, ще можеш.
Сарафина се приземи на тепиха под голямото тяло на Тео. Сърдечният й ритъм се бе повишил, но нямаше нищо общо с натоварването, което тя понасяше, а имаше много общо с мъжа, който я караше да напряга сили.
Дъхът на Тео подразни фините косъмчета около лицето й. Той се втренчи надолу в нея с такава интензивност, че накара дъхът й да секне.
— Дай ми повече.
Повече. Тя затвори очи.
През последната седмица това бе всичко, което той, Клеър, Изабел и Джак искаха от нея. Тео работеше с нея над уменията й за самозащита, Джак й помагаше да овладее тънкостите на суровата си огнена сила, а Клеър я учеше как да я използва ефективно срещу демоните. На последно място, Изабел я обучаваше как да използва меч — нещо, което тя никога не бе мислила, че ще прави в живота си.
Боже. Невинаги.
Всяка нощ тя падаше изтощена в леглото си и спеше, като мъртвец до сутринта. Всеки един от мускулите й, които тя никога не бе допускала, че има, я болеше. Разбираше сериозността на положението си, и даваше всичко от себе си. Това значеше около триста процента повече. Тя нямаше какво повече да даде.
Сарафина се опита да не позволи на погледа в очите му да я сплаши.
— Ще се опитам.
Тео изсумтя и се претърколи от нея.
— Не се опитвай, просто го направи.
Тя се изтласна да се изправи на крака и се намръщи при болката в гърба. Да бъдеш тръшнат на подложката от мускулест мъж, два пъти по-тежък от теб не бе забавно.
— Кой си ти, Йода? — раздразнението накара думите й да прозвучат рязко.
— Само защото Бей не се е завърнал, това не означава, че няма да го направи.
Сарафина отпусна главата си да клюмне.
— Знам, знам. Повярвай ми, ако той или Стефан някога дойдат искам да бъда готова. — Тя потрепери. — Мисля, че Стефан ме плаши дори повече от Бей.
— Защо?
Сарафина се приближи до макета на Наутилус и си взе кърпа, от мястото където бе закачена. Те тренираха в стаята за упражнения на Сборището.
— Защото той е вещер. Искам да кажа, че очаквам от един демон да прави отвратителни и ужасни неща. Мога да разбера това. Но Стефан е аеамон, един от нас.
Тео отвори бутилката си с вода и отпи. Когато свърши я остави настрани и каза:
— Всички сме едно цяло, Сарафина. Колкото и да е трудно да бъде разбрано, аеамон са част от дааеман. Ние сме родени от тях. Дааеман са сложна раса, подобно на хората. Някои от тях са добри, някои от тях са зли. Има много нюанси на сивото. Можеш да разчиташ, че Атрика са насилници и социопати. Те са направени да бъдат такива. Ти трябва да разчиташ на това, за да спасиш кожата си. Но има и свидетелства, че дори Атрика са се влюбвали в хората в древните времена. Очевидно, дори те са способни на състрадание.