Шпионите на Собек [bg]

— А скъпоценностите?

Аритът махна наметката си, развърза кожената си кесия и я остави до себе си.

— На нас! — изръмжа гласът.

— Все още не сме се договорили.

— Ще го направим. Хвърли ги насам!

Аритът отново се подчини.

— Добре — прошепна гласът. — А сега лампата, загаси я.

Аритът се наведе, взе металната капачка, оставена до лампата, и угаси пламъка й с нея.

— Добре. Ако не се беше подчинил, щеше да умреш. Е, нубиецо, дошъл си при нас за помощ?

Аритът се взря в тъмнината. Успя да различи няколко фигури — всичките на убийци, при това най-опитните и ловки убийци в Тива.

— Ние сме — напевно започна гласът — Трошача на кости, Кръвопиеца, Ненаситния на плът, Кожодера и Гълтача на сърца. Някога бяхме ваши врагове, тогава, когато служехте на Великата къща и целувахте лъскавия дирник на царската кучка. Сега идвате при нас, защото тя е поставила повечето от вас под ключ, почти като в затвор. Какво искате?

— Знаете какво искаме — отговори аритът, опитвайки се да овладее страха си.

— Което е?

— Хаос и смърт.

— Срещу кого? Божествената? Или господаря Сененмут? — изхихика злорадо гласът. — Не мисля, че е това, все още не. Пък и вие се опитахте и се провалихте.

— Срещу двама от нейните висши сановници — отвърна аритът. — Валу, обвинителят, и съдията Амеротке.

— А, да, те бяха на Хълма на Черепа днес и набучваха на колове приятелчетата ти.

— Другарите ми! — отговори аритът. — Искаме отмъщение.

— Защо не го направите сами? Градът гъмжи от нубийци.

— Времената се менят, животът върви напред — бавно отговори аритът. — Нубийците са под наблюдение. Мнозина от нас, както сам казахте, засега са под ключ.

— И какво предлагате?

— Среброто и златото, което донесох.

Сянката в центъра се наведе напред и вдигна кесията от земята, после я претегли на ръка.

— Договорената сума?

— Договорената сума — отговори аритът.