Шпионите на Собек [bg]

— И през нощта, в която вашият господар беше убит, те са изчезнали?

— Да.

— Но как е било възможно това? — попита Амеротке.

— Най-добре ще е да видите сам — Рахмел се изправи и другите го последваха.

Амеротке също стана и хвърли поглед на Сихера. Тя продължаваше да го гледа все така хладно, сякаш оценяваше колко струва. Амеротке повика охраната си и тръгна след тях в градината по обрасли с острица лъкатушещи пътечки, покрай които се виеше избуяла трева. Беше доста зловещо преживяване. Намираше се в имение в най-богаташкия квартал на града, а градината приличаше повече на джунгла, отколкото на парк. Смесица от боричкащи се миризми се носеше наоколо — дъхът на гниещи растения се смесваше с уханието на цветята и на свръхсладкия аромат на презрели плодове. Малки маймунки с черно-бяла окраска скачаха из гъстите клони. Отнякъде избликваше птича песен, после изведнъж всичко утихваше. Свят от мрачна зеленина, помисли си Амеротке — само случайни слънчеви лъчи проникваха в тъмата.

— Така го искаше господарят — каза Неферен.

— Сега, когато той е мъртъв — попита Амеротке, — какво ще правите?

Пармен, който тежко се клатушкаше напред, спря и се обърна, избърсвайки потта от посипаното си с пепел лице.

— Имението и всичко в него е оставено на храма на Нубия — каза той.

— А вие?

— Много щедро завещание — бързо отвърна Пармен, — много щедро, наистина. Имотеп беше грижовен и ние няма да си отидем с празни ръце, но… — сви рамене той, и пак тръгна напред — бих дал всичко, за да се върне господарят ни обратно.

Прекосиха малка полянка и излязоха на откритата площадка пред Къщата на тишината. Четвъртитата постройка напомни на Амеротке за храм с каменната си основа, с колонната галерия, оформяща входа, с полегатите стъпала от двете страни на рампата към входа и с двукрилите врати, които сега зееха полуотворени. Стените бяха от твърди тухли от печена глина, измазани с хоросан, а после боядисани в блестящо бяло. Двата прозоречни отвора, намиращи се високо в стената от двете страни на вратата, бяха с дървени решетки. Амеротке прошепна на охраната си да го изчака, докато обиколи и огледа сградата и пространството около нея. Освен на фасадата имаше по още два прозоречни отвора и във всяка една от другите три стени, но не се виждаше никаква друга врата или външни стъпала — само вентилационни отвори с решетки, чиито пръчки бяха здраво забити в мазилката. Амеротке не установи някаква нередност — нямаше следи от насилие или съпротива по пода или по повърхността на чисто белите стени. Отиде обратно до фасадата и се изкачи по стъпалата в галерията с колоните. Спря пред рисунките от двете страни на двукрилата врата — изображения на Собек, на бога крокодил, с човешко тяло, но с главата на речния звяр. Божеството беше нарисувано с корона от пера, в центъра на която изпъкваше слънчев диск. Двукрилата врата, която Собек трябваше да пази, беше разбита и натрошена на трески. Пармен пристъпи вътре до светилниците и факлите, докато Рахмел обясняваше как са били залостени вратите.