Шпионите на Собек [bg]

Фреските по стените изобразяваха претеглянето на душите пред Озирис, Анубис и Тот и бяха разделени на три групи. Художникът бе отделил специално внимание на онези от мъртвите, които се бяха провалили при претеглянето и бяха захвърлени на богинята куче Амемет, която схрускваше костите им, разкъсваше сърцата им и изпиваше кръвта им. Шуфой, който безкрайно се увличаше по подобни страховити сцени, беше готов да се заплесне до припадък, но Амеротке стисна по-здравичко ръката му, докато Матайа ги отвеждаше в един алков, където писарят на смъртта, приседнал на тапицирана табуретка, пишеше върху разстлан в скута му папирус. Той вдигна поглед и се усмихна, когато хесетата представи съдията, а после скочи на крака. Изтича донякъде и бързо се върна с Пазителя на труповете, длъгнест и кльощав жрец с остро лице, който ги отведе да видят тялото на Имотеп, накиснато за пречистване в солена вана. До него, с колене, прибрани до брадичката, беше тялото на мистериозния непознат, открит в градините на Имотеп. Амеротке помоли за разрешение да го проучи по-обстойно и жрецът се съгласи, като му подаде чиста кърпа. Амеротке коленичи до ваната и през блясъка на чистата вода внимателно разгледа безименното лице — възрастен стар мъж с къдрави кичури на главата, угаснали, хлътнали очи, доста мършави бузи и кокалесто и изтощено тяло. Дори смъртта не можеше да скрие факта, че жертвата не е пила едри глътки от богатствата на живота.

— Кой би могъл да е този човек? — попита Амеротке пазителят.

Жрецът поклати глава.

— Никой не дойде да разпознае трупа, макар нашите храмови глашатаи да разнесоха вестта, че странникът е бил донесен тук. Господарю, погледнете китката му.

Амеротке пъхна ръка във ваната, измъкна тази на мъртвеца и с ужас се втренчи в кървавия чукан.

— Същото е и на дясната му ръка — заяви свещеникът.

Амеротке се изправи и с благодарност си изми ръцете в поднесената купа с вода.

— И двете ръце са били премахнати — каза той. — Отрязани?

— Предполагам, след смъртта — отговори пазителят. — Кръвта по раните беше съсирена.

— Но това не е причината за смъртта?

— О, не — поклати глава пазителят. — Бил е удушен също както и Имотеп, дъхът му е бил прекъснат от примката около шията му.

Амеротке приклекна и се взря в страховитата картина на чукана, останал от ръката, висяща отстрани на ваната.

— Но защо? — прошепна той. — Аритите удушават жертвите си! Те искат тялото и душата да бъдат представени като едно цялостно жертвоприношение. Така че защо ще режат ръцете му? А те всъщност бяха ли намерени?