Шпионите на Собек [bg]

Амеротке се наведе.

— Разбира се — прошепна той и целуна Шуфой по челото. — Толкова малък, но толкова хитър и умен! Хатусу сигурно има шпиони тук, някой, който държи работите в този храм под око, някой, който е толкова високопоставен, че Божествената не иска да сподели информацията си дори с мен или с Валу. Е, дребосъче, любовнико на Матайа, време е да тръгваш!

— Господарю, бъдете внимателен!

— Имам си охрана — погледна Амеротке към небето. Слънцето все още беше високо, светлината беше ярка, а горещината дори не бе докосната от разхлаждащия вечерен ветрец. Бързай към Божествената, към двореца Малгата, намери господаря Сененмут и му предай най-добрите ми пожелания. Питай го две неща. Първо, кой е шпионинът на Божествената в храма на Нубия. И второ, помоли господаря Сененмут да изпрати най-бързия си куриер до лагера на генерал Омендап. Трябва да говоря с главния меджайски съгледвач. Той трябва да дойде тази вечер у дома. Ще го нагостя богато — Амеротке поглади Шуфой по темето. — Хайде, тръгвай веднага! Върви, аз имам охрана и ще бъда в безопасност. И — предупреди го той — ако видиш господарката Норфрет, преди да съм се върнал, не я тревожи с разкази за събитията от днешния ден.

На Шуфой не му се тръгваше, но Амеротке настоя. Дребосъкът бързо потегли.

— Това поне ще те заангажира — прошепна си Амеротке. — И ще те държи далеч от твоите вълшебници, чародейства и магии.

Шуфой вечно се забъркваше в някаква щуротия, в някакъв налудничав план за лесно спечелване на пари и на добро име в тиванското общество. Магиите бяха последното му увлечение и когато не присъстваше в съда, дребосъкът се потапяше в изучаването на странни подробности за тайни общества, ритуали и церемонии, които се ширеха из целия град. През ума му мина мисълта за Матайа. Тя ли щеше да е поредното умопомрачение на Шуфой? Джуджето беше отвратително обезобразено в резултат на ужасен провал на правосъдието, което го беше заточило в селото на Носорозите. Амеротке се бе намесил, за да поправи огромната грешка, която бе допусната, и беше направил Шуфой свой спътник и приятел за цял живот. И все пак дребосъкът си имаше и собствен, самостоятелен живот, романтично сърце и ум, който сечеше като бръснач. Амеротке често се чудеше дали някога той ще се ожени и ще улегне. Усмихна се при тази мисъл, после се върна към друга — какво трябва да направи, за да разреши всички мистерии. Реши да изчака още малко, преди да тръгне. Искаше да е сигурен, че Пармен и останалите от имението на Имотеп са се върнали в Дома на гората.