Шпионите на Собек [bg]

Отвори очи и се усмихна на домакините си.

— Скоро ще падне нощта. Всичко ще потъне в мрак, но накрая зората отново ще дойде. Ако има някакъв проблем, той със сигурност трябва да има и решение. Ако има мистерия или загадка, тя трябва да има отговор. Смъртта на вашия господар Имотеп дойде като гръм от ясно небе, нали?

— Напълно вярно! — внезапно и с рязък глас се намеси Неферен. — Аритите има за какво да отговарят! Имотеп беше добър господар, военен ветеран, предан на Великата къща.

— И все пак той умря, докато се намираше под ваше наблюдение и охрана? — Амеротке посочи Рахмел, който се размърда притеснено.

Нубиецът вдигна стъкленица с вода и отпи от нея, като се намръщи на вкуса й.

— Преди много години — дрезгаво започна Рахмел — аз се сражавах в редиците на предишния фараон, бащата на Божествената, срещу аритите. Той трябваше да срине до основи укреплението им в Бекна. Аритите са сенки на злото, те могат да се промъкват и да прелитат където си искат.

— И все пак това наистина е необяснима загадка — настоя Амеротке. — Разбрах, че господарят ви е бил в Къщата на тишината? Вратите са били залостени? Как биха могли аритите да проникнат?

Думите му бяха посрещнати с мълчание.

Амеротке избърса уста с пръст и се замисли. Над него се издигаше внушителният дом на Имотеп, с красивите бели стени, блестящи на силната слънчева светлина, но при цялото му великолепие, около него всичко тънеше в хаос и безпорядък, а джунглата на градината, ограждаща Къщата на тишината, криеше своите смъртни тайни.

— Разкажете ми — кимна той на домакините — за самите себе си, а също и за вашия господар.

— Ние сме нубийци — започна бавно Пармен — от племето Карзай в Долна Нубия. Предшественикът на Божествената нахлу като същински бог Монту в нашите земи и заби знамето си. Имотеп и ние — всички сме роднини, далечни братовчеди, веднага заявихме подкрепата си за фараона, макар това да ни направи непопулярни сред нашия народ въпреки доброто име, което Имотеп си бе извоювал преди с хитростта и храбростта, които проявяваше в битките. Той влезе в лагера на фараона и ние го последвахме — Пармен се засмя неловко и някак пресилено. — Когато казвам ние, имам предвид себе си, Рахмел и Сихера, Неферен се роди по-късно. Жена ми — устните на дебелия домоуправител потрепериха, — тя отпътува към Далечния хоризонт.

Амеротке кимна тактично.

— Останалото е това, което сте чели в хрониките — продължи Пармен. — Тутмос подчини и Горен, и Долен Египет. Имотеп се утвърди като изкусен съгледвач. Издигна се до командир на Шпионите на Собек, елитния корпус, отговарящ за разузнаването на страната, който винаги върви пред армиите на фараона. Той бе щедро възнаграден — с яка от злато, със сребърни гривни, със земя, със съпруга, с почетни отличия, дори с така желаните от всеки воин червени ръкавици, с които фараонът удостоява само своите фаворити.

— И така, нубийците бяха разгромени, а аритите, и те заедно с тях? — попита Амеротке.