Искрено ваш Шурик [bg]

— Изпрати Аля и се прибирай бързичко — помоли го Вера.

След Фаинината гощавка я болеше стомахът, спеше й се, но още повече й се искаше най-сетне да поседи насаме със сина си, без външни, абсолютно ненужни хора.

А Шурик отново се потътри навън, към улица „Деветстотин и пета година“, откъдето току-що се беше прибрал. Ключът от стаята на Аля висеше зад решетката на таблото. Портиерката я нямаше — това беше шанс.

— Ще се качиш ли с мен? — с жална игривост предложи Аля.

— Ами момичетата? — опита да се измъкне Шурик.

Аля се изчерви — само една крачка я делеше от разобличението: беше забравила, че снощи бе излъгала за съквартирантките си, които уж отнесли със себе си ключа от стаята. Но нито земетресение, нито наводнение, нито пожар можеха да я накарат да се откаже от намерението си… Тя свали ключа и хвана Шурик под ръка. Той не можеше да й се изплъзне. Качиха се на третия етаж. Съквартирантките свързваха личните си съдби със съдбите на африкански студенти от института „Патрис Лумумба“ на тяхна територия и притиснат от това обстоятелство, Шурик бе принуден да се предаде. Сухият казахски цветец се разтвори пред него за няколко минути и двамата останаха напълно доволни: той — задето не излъга очакванията й, тя — от погрешното убеждение, че е удържала велика победа.

Единствената, на която не й се наложи да лъже, беше Матилда — заспала в новогодишната нощ пред телевизора, тя едва на сутринта си спомни, че Шурик всъщност не бе дошъл… Така че, когато два дни след това той пристигна леко смутен заради неизпълненото обещание, тя само се засмя:

— Приятелче, не е нужно дори да говорим за това!