Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

Всичко е толкова тъпо. Но предполагам, че има причина, за да сънувам онзи кошмар.

Тази вечер при нас се отби Питър. Донесе ни буркан със смесени ядки. Мама го зяпна с удивление, сякаш беше пищна вечеря от пет блюда, като онези, които някога се устройваха за Деня на благодарността: пуйка с вкусен пълнеж, с картофено пюре, сладки картофи, зелен боб, салата, супа и тиквен пай. Или всъщност може би това си помислих аз, когато видях буркана в ръката на доктора.

- Алергичен съм към фъстъци - обясни той с почти извинителен тон. - Някой ми подари това преди няколко месеца и оттогава стои в бюфета ми. Мама го покани да остане за вечеря и в негова чест спретна нещо като пищно угощение. Взе консерва с пилешко и добави малко стафиди, за да приготви пилешка салата - ако се приеме, че от консервирано пилешко и стафиди може да се направи пилешка салата. Поднесе също така цвекло и зелен боб с малки лукчета. А за десерт всеки получи по една смокиня и фурма.

- Това прилича толкова на фурма, колкото срещата, която имах днес4 - заявих и всички се разсмяха поне за малко.

Когато мама поднесе зеления боб с лукчетата, Джони попита:

- Да не би да е Коледа?

Трябваше да призная, че лукът ми се стори прекалено разточителство. Забелязах, че мама почти нищо не хапна, както и Питър, макар да твърдеше, че никога не е вкусвал нещо по-страхотно. Така остана повече храна за Мат, Джони и мен. Ние, разбира се, ометохме всичко.

Освен спанак или ядки, Питър винаги носеше със себе си и полъха на смъртта. Сега ни каза, че през изминалата седмица имал двайсет случая на болни от вируса на западнонилската треска и петима от тях със смъртен изход. Добави още, че други двама починали от алергии към различни храни.

- Били толкова гладни, че рискували и яли неща, към които били силно алергични - обясни ни той.

След вечерята двамата с мама излязоха отвън на верандата и седнаха на шезлонгите. Чух, че говорят нещо приглушено, но не се опитах да подслушвам. Сигурно беше ужасно да си лекар в тези дни. Преди Питър лекуваше хората. А сега те просто измираха.

Той си тръгна преди залез-слънце. Беше дошъл с велосипеда си и за него беше опасно да се връща по-късно, когато улиците ще са тъмни, защото въобще не можеше и да се мечтае за улично осветление. А и откакто нямаше ток, след залез-слънце почти всички си лягаха.

- Придържаме се към дневния режим на фермерите - каза мама.

Вече нямаше нужда да ни напомня, че трябва да използваме фенерчетата си само докато се съблечем и си легнем. Всички бяхме започнали да осъзнаваме колко е важно да пестим батериите.