![Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/4/poslednite-oceleli-zhivota-kakvto-go-poznavahme-bg-download.jpg)
Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]
- Автор: Пфефър Сюзан Бет
- Серия: Последните оцелели #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191570928
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]». Краткое содержание книги:
- Е? - промълвих, така че да може да ми каже „не“, а аз да й се развикам и да избухне истинска битка.
- Какво? - попита ме тя.
- Мога ли да ходя на езерото Милър? - уточних.
- Разбира се, че можеш. Иска ми се да увия всички ви - теб, Мат и Джони - в пелени и да ви пазя от всичко, но зная, че е невъзможно. Имаш право да се забавляваш. За теб това означава да плуваш. За Джони е бейзболът, а за Мат - бягането.
- А за теб какво е? - поинтересувах се.
- Градинарството - отвърна мама. - Нищо, че тази година отглеждам зеленчуци, а не цветя. Няма да престана да се занимавам с градинарство само защото има вероятност да ме порази западнонилският вирус. Не очаквам от теб да спреш плуването. Има ли други хора на езерото?
- Доста - признах й. - Включително Дан от отбора по плуване.
-Добре. Хубаво е, че там има хора, просто така, за сигурност. Само че от сега нататък ми казвай, когато решиш да излезеш.
- Обичам те!
Не помня кога за последен път съм й го казвала.
-И аз те обичам, скъпа - отвърна ми тя. - Гладна ли си? Искаш ли да хапнеш нещо?
Замислих се колко е странно, че ме попита дали искам да ям, а не какво искам за обяд.
- Не съм гладна - успокоих я. - Може би по-късно ще хапна нещо.
- Добре - кимна мама. - Ще бъда в градината, ако ти потрябвам за нещо. Има едни плевели, които ме зоват.
Качих се в стаята си и смъкнах още мокрия бански, за да си облека тениската и шортите. Замислих се за майка ми, за целувката на Дан и за това, колко съм гладна всъщност и колко дълго мога да издържа, без да ям. Замислих се още за комарите, за абитуриентския бал и за края на света.
Сетне отидох в градината, за да помогна на мама с плевелите.
16 юни
Двамата с Дан плувахме. Освен това се целувахме. Харесвам и двете толкова много, че не съм сигурна кое предпочитам.
17 юни
Мама се върна у дома от пощата с усмивка на лице. Вече не правеха доставки по домовете, затова два пъти седмично тя слиза в града, за да прибере нашата пощи от пощенската станция. Получават се единствено писма (хората започнаха повече да си пишат, след като няма други начини за комуникация). О, да, и сметките. Те никога не престават да идват. Но поне вече няма рекламни брошури или каталози. Само писма и сметки, а на всичкото отгоре няма начин да се разбере докога ще продължи това.
Видях мама да разговаря с Джони за нещо, но чак на вечерята тя ни съобщи за какво са говорили.
- Получих писмо от бейзболния лагер на Джони - заговори тя по време на вечерята (сьомга, консервирани гъби и ориз). - Ще го открият точно според програмата. Имали достатъчно храна за две седмици, така че планират поне дотогава да остане отворен. Но има и уловка.
- „Уловка“ - обясни ми Мат - в случая е използвано като бейзболен жаргон.
Изгледах го с недоумение.
- Каква е тази „уловка“? - попитах го.
- Хората, които притежават лагера, имат и ферма до него - заговори мама вместо брат ми. — Освен да играят бейзбол, момчетата трябва и да работят във фермата. Срещу това ще получават мляко, яйца и зеленчуци.
- Брей! - възкликнах и наистина се удивих. Все още си мислех за онези две яйца, които госпожа Несбит ни беше донесла. - Ама това е чудесно! Поздравления, Джони!
- Да, ще бъде добре - каза той.
Но аз си мислех, че той предпочиташе само да играе бейзбол.
Погледнах към майка ни. Тя направо сияеше от щастие. За две седмици, а може би и за повече, Джони щеше да бъде осигурен с храна, при това не само от консерви. Яйца, мляко и зеленчуци. За две седмици мама щеше да мисли за един човек по-малко.
Нищо чудно, че се усмихваше.
19 юни
Денят на бащата. На няколко пъти се опитахме да се свържем с нашия. Все още можехме да звъним в града, но не помня кога за последен път имахме късмет с разговор на далечни разстояния.
Зачудих се дали татко също се опитва да се свърже с нас, или ни е обиден, задето не му се обаждаме. Дали въобще мисли за нас? Може би е по-добре, че Лиза е бременна.
Да, зная, че е глупаво. Само след няколко седмици ще видя баща ми и ще прекарам цял месец с него, Лиза и Джони в Спрингфийлд. Вероятно той мисли толкова често за нас, колкото и ние за него.
А може би и повече. Понякога се случва да мине цял ден и чак вечерта осъзнавам, че нито веднъж не съм помислила за него.
21юни
Съмва се и пиша в дневника си сега, защото току-що се събудих от един кошмарен сън. Вече е твърде късно отново да заспивам, но е още прекалено рано, за да ставам от леглото.
Целият ден вчера беше също като всички останали напоследък. Много е горещо, всеки ден температурата се вдига над трийсет и два градуса, но през нощта не става много по-хладно. През половината от тези дни включваха електричеството само посред нощ и то за не повече от един час, така че къщата ни съвсем незначително се разхлаждаше, макар централният ни климатик да оставаше постоянно включен. Всъщност получихме писмо от енергийната компания с извинения заради причинените ни от тях неудобства. Мама каза, че за пръв път в живота си получава извинения от компания за услуги.