Колекционери на смърт [bg]

Уилоу кимна към човека с вестника:

— Това е Пол.

— Да го срещнем и да го шашнем — промърмори Хари.

Тръгнахме по алеята и преди да стигнем до къщата, Уилоу се провикна:

— Здрасти, Пол!

Онзи присви очи:

— Ти ли си, Уилоу?

— Същият. Призрак от миналото. Бууу!

Пол намръщено ни изгледа. Мрежа от вени се беше разпростряла по грубоватото му лице. Забелязах как предизвикателно вирна прекалено голямата си долна челюст, ала очите му нервно шареха ту към мен, ту към спътниците ми.

— Какво искате? — изръмжа.

Въпреки враждебното посрещане Уилоу безцеремонно се изкачи по стъпалата на верандата, сякаш се канеше да влезе в собствения си дом.

— Да те запозная с детективите Райдър и Нотилъс, Амброуз. Интересуват се от случая с Хекскамп. Искат да поговорите за него.

— Хекс… кой? Какви ги бръщолевиш?

— Не се прави, че страдаш от амнезия, Пол. Много добре помниш този случай, никой не може да го забрави. А пък аз най-добре си спомням как записките и двете картини, които намерих в къщата му, след два дни изчезнаха яко дим.

— Не съм виждал никакви записки или разни там картини.

— Нима? Не вярвам паметта ти толкова да е отслабнала. Лично ти ги предадох, после изчезнаха.

Пол сви рамене и плю през парапета:

— Беше преди сто години.

Хари се намеси:

— Наистина е било много отдавна, господин Пол, и вече не засяга никого. Няма да ви навреди, ако ни помогнете да запълним празнотите.

Онзи се премести заедно със стола по-далеч от нас и се загледа в улицата. Съседката, която поливаше моравата, пристъпи по-близо — знаех, че е наострила уши, за да не изпусне нещо. Хари отново заговори:

— Дълго време сте отговаряли за склада за веществени доказателства, господин Пол.

— Бях много кадърен. Когато човек си върши добре работата, си я запазва.

— Съгласен съм. Само че по онова време въпросната длъжност е била за полицаи, които са прекалено затлъстели и уморени, за да патрулират по улиците, или за неудобните личности. Назначили са ви, преди да навършите трийсет години, и сте останали на същата работа до пенсионирането ви. Истински рекорд.

— Какво ви бърка работата ми? — Що не се разкарате?

Хари свали тъмночервеното си сако, преметна го през ръката си, седна на перилото на верандата и невъзмутимо огледа улицата:

— Хубаво кварталче, господин Пол — тихо и спокойно. Бас държа, че тук живеят предимно пенсионери. Като госпожата, дето си полива моравата. Или онзи човек в отсрещната къща, който ни наблюдава през завесата.