Игри за милиарди [bg]

Джаксън замълча и ги остави да осъзнаят колко зле можеше да тръгне всичко. Истинска каша. Всички те бяха създания на Вашингтон — избягването на скандали там беше цяла индустрия, а самите те в по-голяма или по-малка степен имаха опит в това. Не беше изключено да се проведе и федерално разследване, а при фирма, която притежава толкова много предприятия, свързани с отбраната, то ставаше много вероятно. Пресата щеше да злорадства и с удоволствие да раздухва огъня.

О, да, федералните щяха да си устроят пир — да тършуват из кабинетите, да въртят на шиш възможни свидетели, да правят очни ставки между Капитол Груп и охранителната фирма, да се заемат с тримата, влезли в къщата, и да обещаят сладка сделка на първия, който проговори.

Какви бяха шансовете да поемат удара, за да спасят група богати старци?

Освен това бяха трима, а беше достатъчен само един, за да съсипе компанията. Един да си отвори устата, и всички заминаваха. Положението можеше да стане много напечено.

Мич Уолтърс усети как по гърба му се стича струйка пот. Уайли беше оставил кошмарната снимка на масата, за да я гледат. Уолтърс правеше всичко възможно да не й обръща внимание, но не можеше да откъсне поглед от нея. Именно той беше там, ухилен и самодоволен.

Всеки съдебен заседател би погледнал тази снимка и моментално би взел решението си — виновен. С периферното си зрение зърна малките зли очички на Джаксън, вторачени в него. Беше повече от ясно какво мисли коравосърдечният юридически главорез. Ако се случеше най-лошото, за да защитят Капитол Груп и себе си, биха хвърлили Уолтърс на акулите. Шефът им се бе побъркал, бе извършил нещо изумително глупаво и скандално.

— Мисля да му дадем двайсет и пет процента — отсече Уолтърс, преди някой друг да каже каквото и да било. Вече беше готов на всичко. Дори и да даде на Уайли петдесет процента, ако така щеше да затвори устата му. Никой не реагира и той продължи: — Лъвският пай от всичко пак ще е за нас, а сделката обещава да е невероятно печеливша. Ако той си тръгне сега, няма да получим нищо. — Отново никой не реагира и Уолтърс добави: — Вече има две предложения за по двайсет процента.

— Не. Той казва, че има — отбеляза Джаксън скептично, доволен от терзанията на Уолтърс.

Белуедър стана и заяви:

— Не. Мич е прав. — Спомни си подслушания разговор на Уайли с Том от неизвестната фирма. — Уайли има две предложения за по двайсет процента. Знаем го със сигурност.