Игри за милиарди [bg]

Следяха лицето му и чакаха реакция. Но такава нямаше.

— Да поговорим за сделката — настоя Джак.

— Сделката, да. Добра идея. Готови сме да удовлетворим условията ти. Всичките. Включително и за двайсет и петте процента. — Джаксън млъкна и присви устни. — Разбира се, при условие че получим възможност да се запознаем с плана ти и се убедим, че ще си струва усилията ни.

Джак се замисли над чутото.

— Готови ли сте да подпишете договор с такова съдържание? — попита той накрая.

На този етап изглеждаше безпредметно да убеждават Джак, че трябва да им се довери и просто да си стиснат ръцете.

— Разбира се — отговори Уолтърс бързо от името на тримата. — Разбира се, ще е нужно малко време, за да го подготвим.

Джак отново бръкна в кошмарното куфарче и извади три екземпляра проект за договор. Хвърли ги небрежно на масата. За миг тримата от Капитол Груп се вторачиха изненадани. Невероятно — вече беше подготвил договора — каква дързост! После тримата грабнаха по един екземпляр. Мълчаха. Започнаха да четат. Както се очакваше, всички условия бяха включени, черно на бяло. Офис, комисиона от 20 милиона, двайсет и пет процента дялово участие в нещо, което договорът определяше като дружество с ограничена отговорност.

Дружеството трябваше да се регистрира в щата Делауер, удобен за бизнеса щат с чудесни корпоративни закони, в който всякакви проблеми можеха да бъдат решени в съда бързо и справедливо. Обичайната практика на Капитол Груп в подобни случаи беше да регистрират фирмите си в офшорни зони, където няма данъци, а контролът е прекалено хлабав.

От друга страна, предложението на Джак беше разумно — при такъв сериозно свързан с отбраната контракт щеше да е много по-добре дружеството да има американска регистрация. Изцяло под червено-бяло-синия флаг.

Джак скръсти ръце и изчака търпеливо да го прочетат. Лицето му не изразяваше нищо. Тялото му не помръдваше. Не изглеждаше нито ядосан, нито радостен. По-скоро имаше леко отегчен и донякъде разсеян вид.

Всъщност изглеждаше като човек, който има в джоба си две отлични оферти. Хайде, възразете, сякаш казваше позата му. Ще ви струва милиарди, а аз ще се смея през целия път до банката.

Джаксън, адвокатът, заговори пръв.

— От юридическа гледна точка договорът изглежда приемлив.

Джак кимна. Подписът долу трябваше да бъде положен от Мич Уолтърс. Подаде му химикалка.

— Първо ти — подкани го той.

Мич трябваше да потисне усмивката си, докато слагаше очилата си и се подписваше на трите листа. Натискаше толкова силно, че едва не скъса хартията. Какво облекчение.

Дойде ред на Джак и той старателно сложи подписа си в долния край на трите листа. После бутна едното копие към Уолтърс и прибра другите две в куфарчето си.