Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 84
Перейти на страницу:

- Здрасти — рече тя. - Аз дойдох. Бари свали вестника.

- Здрасти.

Не бързаше да казва нещо. Само я гледаше.

- Е? - тя се усмихна неловко.

Изведнъж й хрумна, че това може би е клопка. Беше налапала въдицата като последен шаран. Обзе я страх.

- Слушай добре, Кейт - поде неочаквано той. - След един час трябва да напуснеш хотела. Има два начина да го сториш. Единият е да си отидеш, както си дошла - като обикновено момиче. Другият е да си тръгнеш като принцеса. Ти избираш.

- Какво се иска от мен? — попита тя.

- Като начало да облечеш дрехите, които висят в гардероба - рече спокойно Бари.

Тя сви рамене. Да се облича, да се съблича - значителна част от живота й беше минала в тези дейности. Не беше кой знае каква работа, но явно се плащаше добре. Сега тя се почувства още по-сигурна, защото й се струваше, че нещата са взели обрат, който съответстваше донякъде на очакванията й. На закачалката висеше семпла черна рокля. Неразпечатан пакет чорапи и черни обувки на висок ток допълваха комплекта. Тя се облече и веднага разбра, че роклята струва сума пари. Сякаш не беше създадена просто за обличане, а за носене - като манифест на идеята за всеобщото неравенство. За пръв път слагаше такава рокля. Обувките я направиха по-висока с няколко сантиметра. Изведнъж се почувства неловко, сякаш беше влязла в чуждо тяло без позволение. Придвижи се вдървено до средата на стаята и застана пред клиента, както мислено го наричаше вече.

- Добре - кимна той и посочи стола пред огледалото: - Седни.

Извади от джоба си перлена огърлица и я закачи на шията й, без да проявява излишна чувственост. Зърната бяха хладни.

- Трябва да те гримирам - рече Бари, отвори някакъв сак и се върна с кутия гримове. - Нали нямаш нищо против?

Тя не каза нищо. Очевидно той знаеше какво върши; беше делови и точен като професионален гримьор. Подсили определени черти, замаскира други или ги изтегли на заден план. Придаде златист загар на кожата й, какъвто имаха само хората от висшите съсловия, и наля руменина в бузите й, повехнали от обикновената храна и лошия въздух.

- Ей, ама ти да не си и дизайнер! - не се стърпя тя.

- Аха, главният гримьор на Ройъл Шейкспиър Къмпъни - небрежно отвърна той.

- Да, бе! - подхвърли тя.

Бари я огледа с видимо задоволство и каза:

- Затвори очи.

Тя стисна клепачи.

- Няма да гледаш - предупреди я той, - иначе ще развалиш ефекта.

- Няма, давай - успокои го тя.

Бари внимателно прибра косите й в мрежичка, после й сложи някаква перука - усещане, което тя не можеше да сбърка никога и което определено не й допадаше. Натъкми я оттук-оттам и каза:

- Вече можеш да ги отвориш!

Тя извика уплашено. Инстинктивно понечи да свали перуката, но той я хвана за китките и леко, почти нежно ги натисна надолу.

- Чудя се - рече Бари, - никой ли досега не ти е казвал колко приличаш на покойната лейди Даяна Спенсър?

Катя се втренчи тъповато в новото си лице.

- He - промълви тя.

- Аз ти го казвам!

- Чувствам се ужасно - призна Катя. - Тя е мъртва.

- Вече не съм толкова сигурен - поклати глава Бари.

От другата страна на огледалото ликът на Уелската принцеса ги наблюдаваше изумено, с отсянка на погнуса, сякаш отказваше да приеме факта на това евтино възкръсване.

- Стани! - нареди й той с неочаквано властен тон.

Катя се изправи.

- Върви!

Тя започна да ходи от единия до другия край на стаята. Чудото се бе случило.

- Вземи - рече Бари, като й подаде плоска черна чантичка: - Една дама не ходи с празни ръце.

После внезапно направи кисела физиономия:

- Свали го!

- Защо? - изненада се Катя, поглеждайки симпатичния си пластмасов часовник с голям циферблат.

- ТЯ не носи такива неща - отсече Бари. - Принцесата има само най-фини вещи.

„Ууу, откачено копеле!“, помисли си тя; измъкна ръката си през ластичната каишка и го остави да закопчае върху китката й изящно златно часовниче. Беше се погрижил за всичко!

- Така е по-добре — въздъхна Бари.

Толкова ли нямаше истински британски момичета за тази цел, чудеше се Катя, докато той я съзерцаваше с нямо възхищение. Сега ще си извади оная работа и ще започне да мастурбира - опита се да предугади хода на събитията тя. Това обаче не се случи и тя продължи да стърчи неловко пред него, стиснала елегантната чантичка. Наистина, защо никой досега не беше забелязал тази прилика, защо беше убегнала на самата нея? Сляпа ли е била? И как, за бога, Камал Далали беше пропуснал да се възползва от този шанс: да покаже принцесата без дрехи?!

- Време е да тръгваме - рече Бари делово и плисна с ръце. - Хайде!

1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)