Вечната нощ [bg]

Четиридесетата година след Христа, последната пълна година от управлението на римския император Гай Ка­лигула, беше белязана от изключителни прояви на надменност, жестокост и лудост. Императорът започна да се появява публич- но облечен като бог и в различни документи от това време беше споменаван като „Юпитер“. Нареди да махнат главите на статуи­те на боговете и да сложат на тяхно място негови изображения. Принуди сенаторите да го почитат като жив бог. Сред римските сенатори беше и неговият кон Инцитат.

Към императорския дворец на Палатинския хълм беше до- строен храм в чест на Калигула. Сред придворните му имаше един освободен роб - блед тъмнокос юноша, когото новият бог- слънце беше приел по искане на някакъв гадател. Оттогава по­вече гадателят не се видя. Императорът даде на освобожденеца името Тракс.

Разправяха, че Тракс бил намерен в изоставено село в дивата пустош далеч на изток - замръзналите земи, където живееха най- варварските племена. Славеше се като особено жесток и лукав, въпреки своята невинна и крехка външност. Някои твърдяха, че юношата има пророческа дарба и това веднага заплени Калигула. Тракс се появяваше само по тъмно, обикновено разположен до самия император, и влиянието върху него беше огромно, особено предвид младостта му. Друг път го срещаха сам в храма, къ­дето бледата му кожа сияеше като алабастър на лунната светлина. Тракс знаеше няколко варварски езика и бързо усвои латинския и науките - алчната му жажда за знания беше по-малка само от вкуса му към жестокостта. Бързо си спечели мрачна слава в Рим по време, когато се смяташе за голямо нещо да се отличиш само с жестокостта си. Даваше на Калигула политически съвети и със съвършена лекота въздаваше или оттегляше благоволението на императора. Освен това насърчи издигането на Калигула като божество. Често виждаха двамата да седят един до друг в Циркус максимус и горещо да поддържат Зелените при надбягванията с колесници. Всъщност, говореше се, че тъкмо Тракс предложил отравянето на противниците след една загуба на Зелените.

Калигула не умееше да плува. Тракс също не умееше и затова вдъхнови императора да осъществи най-голямата си строителна приумица - временен понтонен мост от свързани кораби между пристанищата Байе и Путеоли с дължина над две мили. Тракс не присъстваше, когато Калигула, възседнал Инцинат и пременен в бронята на самия Александър Велики, триумфално прекоси за­лива Байе. Ала се говореше, че освобожденецът по-късно невед­нъж е преминавал по моста нощем в лектика, носена от четирима нубийски роби. Облечен бил в най-изящни дрехи. Край неговата дяволска sedia gestatoria[5] крачели дузина телохранители.

Обичайно беше веднъж седмично седем подбрани робини да се водят на Тракс в неговите украсени със злато и алабастър по­кои под храма. Той искаше робините да са девици в добро здраве, не по-възрастни от деветнадесет години. Капки от тяхната пот върху нарочни тампони служеха за одобряването им в дните пре­ди довеждането в подземието. През нощта след седмия ден обко­ваната с желязо врата се залостваше отвътре.