Загадката на остров Тьокланд
- Автор: Хисберт Хоан Мануел
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Лъчезар Мишев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на остров Тьокланд». Краткое содержание книги:
Когато отвесното каменно гърло се поразшири и той вече не можеше да се спуска, подпирайки се с краката и гърба, една пратена от провидението въжена стълба направи невъзможното възможно и му помогна да продължи пътя си към дълбините. От стените на конусовидния кладенец започваха множество водоравни тунели, високи колкото човешки бой, които явно водеха към безброй криволичещи коридори. Но за пръв път създателите на лабиринта с помощта на стълбата посочваха на изследователя вярна следа и му спестяваха опасността да се заблуди може би завинаги.
Подир неколкоминутно спускане, след като напипваше под краката си само мрак, снопът светлина от мощното фенерче най-после се отрази от черното дъно като че ли от далечна диамантена повърхност.
Корнелиус разбра веднага — приближаваше се към подземно езеро. И внезапно, сякаш лъчът, излязъл от фенерчето на главата му, бе задействувал механизъм с фотоелектричен ефект, водата започна да искри, цялото езеро заприлича на жарава от светлина. Стълбата свършваше до брега на голямо блестящо езеро. А в него имаше не само вода. Множество неправилни форми, съзирани благодарение на осветената прозрачна течност, издаваха, че нови чудеса на дъното, посети от непредвидимата ръка на мистър Казацкян, поставят загадката си пред слисания пътник.
Берцот се спусна бързо по останалата отсечка и се приготви да съзерцава ослепителната картина.
Езерото бе осветено по такъв начин от непромокаеми изкуствени огньове, че се виждаше цялото му водно богатство. Потопените в него безброй каменни картини, макети и храмове, палати и замъци от всички времена и цивилизации образуваха чудновато подводно поселище.
Там имаше готически катедрали, японски погребални храмове, индийски светилища, жилища от Възраждането, ислямски джамии, скандинавски крепости, доколумбовски пирамиди, бирмански пагоди, китайски императорски гробници, романски базилики, турски мавзолеи, европейски манастири… и много други необясними постройки, навярно по-стари от паметта на хората или може би хрумвания на архитекти фантасти, решили да предизвикат разума.
Тази сбирка от епохи и стилове, тази почит към всички времена, дори към неизвестните, тази внушителна Атлантида в Тьокланд съдържаше загадка, която думите не могат да предадат.
Под въздействието на непознати причини водата бе надиплена от игрови водовъртежи. Потопените форми непрекъснато потрепваха, сякаш всеки миг щяха да се разпилеят, да станат по-големи или да се превърнат в нещо друго.
Едно ново препятствие го тревожеше най-много. От галерията с езерото тръгваха безчетни коридори, повече от двайсет, в различни посоки. Явно повечето от тях, ако не всичките, водеха към лъкатушни и задънени разклонения. Да се впусне наслуки по някой от тях, щеше да бъде направо безумие. От друга страна, чудните пъстроцветни факли, които пламтяха дори потопени, нямаше да осветяват дълго. Налагаше се да действува бързо и сигурно.
Въпреки притесненото си положение и обезкуражен от неизпитвано дотогава чувство, Корнелиус, смазан от несравнимата красота на новото творение на Анастасе Казацкян, се питаше за кой ли път вече какви скрити подбуди таи създателят на лабиринта.
Какво го бе накарало да сътвори такива странни чудеса? Не беше възможно самото удоволствие от направата им да е достатъчен повод. Не беше възможно единствената преследвана цел да бъде възхищението на хилядите вероятни посетители. Въпреки всичко трябваше да има друга причина, която го бе вдъхновила да се захване с едно почти свръхчовешко дело.
Обаче преди върховния миг, когато истинската тайна на Тьокланд, каквато и да беше тя, ще се появи пред него, Корнелиус можеше само да се придвижва загадка подир загадка към най-заплетените места на лабиринта.
Когато се канеше да установи връзка с «Дедал», за да предаде, че с излязъл от кристалната гора и се е спуснал в околностите на фантастичен потънал град, изпревари го съобщението на приятелите му:
«Внимание. Опасност. Моторницата на компанията приближава към нас. Съобщи веднага положението си. Край на предаването.»