Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Много убедително — каза спокойно Кварт.
— Ето това е положението. Всичко е замразено заради упоритостта на един свещеник, който е на път да се пенсионира.
— Чух, че енориашите му много го обичат.
Монсиньор вдигна ръката с пръстена й я постави на гърдите си до златния кръст.
— Не бих казал. Местните хора го познават, колкото да го поздравят, и може би дузина набожни старици посещават литургията. Но това нищо не означава. Хората викат „Благословен да е идващия в името Господне“, но после им става скучно и те разпват. — Архиепископът нерешително погледна към лулите на бюрото си. Най-накрая избра една по-извита, със сребърен мундщук. — Опитах се да намеря начин да го разубедя. Смятах дори да го порицая в присъствието на енориашите му, но промених мнението си, след като се замислих за последствията. Боя се да не стигна твърде далеч и че лечението може да се окаже по-неприятно от заболяването. Ние също имаме дълг към тези хора. Отец Феро е упорит, но искрен. — Той лекичко почука с лулата по дланта си. — Може би, тъй като имате повече практика в предаването на хора от Кайафа на Пилат Понтийски…
Думите бяха обидни, но тонът — учтив, така че Кварт не можеше да протестира. Негова светлост отвори едно чекмедже, извади метална кутия с английски тютюн и започна да пълни лулата си, като остави на Кварт да поддържа разговора. Кварт лекичко наведе глава и само по очите му си личеше, че се усмихва. Но архиепископът не го гледаше.
— Разбира се, монсиньор. Институтът по външни дела ще направи всичко възможно, за да оправи тази каша. — Той със задоволство забеляза, че негова светлост се напрегна. — Но може би „каша“ не е най-точната дума…
Монсиньор Корво почти изгуби самообладание, но възхитително бързо се взе в ръце. Няколко секунди не каза нищо, докато пълнеше лулата си. Когато най-после проговори, тонът му беше рязък:
— Мислите се за много важни, нали? Вие и вашите мафиоти в Рим. Играете си на Божия полиция.
Кварт спокойно издържа на погледа на архиепископа.
— Думите на Ваша светлост са тежки.
— Не ме правете на глупак. Знам защо сте в Севиля и знам какво може да изгуби шефът ви, архиепископ Спада, от този случай.
— Ние всички можем да изгубим много от този случай, монсиньор.
Това беше вярно и архиепископът го знаеше. Кардинал Ивашкевич беше опасен, но такива бяха и Паоло Спада и дори самият Кварт. Колкото до отец Феро, той беше ходеща бомба с часовников механизъм, която трябваше да бъде обезвредена. В църквата хармонията често беше въпрос на запазване на външното приличие, а в случая с „Богородица със сълзите“, приличието беше сериозно заплашено.
— Слушайте, Кварт — каза Корво, като се опитваше да говори с примирителен тон, — не искам да си усложнявам живота, а тази работа излиза от контрол. Признавам, че мисълта за скандал ме изпълва с ужас. Не искам обществото да ме смята за прелат, който изнудва бедния енорийски свещеник, за да спечели нещо от продажбата на земята. Разбирате ли ме?
Кварт кимна, поел маслиновата клонка.
— Освен това — продължи архиепископът — цялата работа може да се обърне срещу „Картухано“, заради съпругата или бившата съпруга, не съм сигурен как е точно, на човека, който се занимава със операцията, Панчо Гавира. Той има голямо влияние и бързо се издига. Но с Макарена имат сериозни лични проблеми и тя открито застана на страната на отец Феро.
— Вярваща ли е?
Архиепископът сухо се засмя. Това не била точната дума, каза той. Напоследък тя скандализирала дори висшето общество в Севиля, което не се стряскало лесно.
— Може би ще бъде полезно да поговорите с нея — каза той на Кварт. — И с майка й, старата херцогиня. Ако те оттеглят подкрепата си, можем да успеем да сложим отец Феро на мястото му, докато чакаме отстраняването му и решението за събаряне на църквата.
Кварт беше извадил няколко картички от джоба си, за да си води бележки. Винаги пишеше на гърба на визитки, чужди или негови собствени. Архиепископът неодобрително погледна писалката му „Монблан“. Може би смяташе, че не е подходяща за духовно лице.
— Откога спря работата по издаването решение за събарянето? — попита Кварт.
Корво изглеждаше разтревожен.
— Откакто загинаха хората — отвърна той предпазливо.
— Доколкото чух, при доста загадъчни обстоятелства.
Архиепископът, който тъкмо се канеше да си запали лулата, се намръщи. Нямало нищо загадъчно, съобщи той на Кварт. Просто лош късмет. На общинския архитект, някой си господин Пенюелас, било наредено от градския съвет да издаде разрешение за събаряне на църквата. Неприятен човек, той имал няколко сериозни конфликта с отец Феро, който също не бил от най-спокойните. По време на инспекцията на Пенюелас, дървеният парапет на скелето поддал и той паднал от покрива и се нанизал на метален прът, стърчащ от някаква недовършена структура отдолу.