Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Той произнесе това с целия авторитет на духовния си сан, който вероятно преувеличаваше заради Кварт. Въпреки че нямаше особено влияние в Рим, в собствените си владения прелатът не беше за пренебрегване. Корво знаеше това и обичаше да подчертава значителната си власт и влияние в епархията. Той се хвалеше, че всичко, което знае за Рим, е от папския годишник и че никога не е докосвал телефонния указател на Ватикана.
— „Богородица със сълзите“ — продължи архиепископът — е в руини. За да получим официална декларация за състоянието й, трябваше да преодолеем серия от административни технически проблеми… Изглежда, че административните ще отпаднат, тъй като Отделът за запазване на историческото наследство, поради липса на средства, се е отказал да реставрира зданието и кабинетът на кмета ще одобри това решение. Но нещата не са приключили заради инцидента, при който загина общинският архитект. Лош късмет.
Монсиньор Корво млъкна и се загледа в дузината английски лули, подредени върху малка дървена стойка на бюрото му. Зад него, през мрежестите пердета, се виждаха Ла Хиралда и сводестите прозорци на катедралата. Върху облицованото със зелена кожа бюро падаше слънчев лъч и прелатът небрежно постави ръката си върху него. Светлината накара жълтия камък на пръстена му да засияе.
Кварт се усмихна леко.
— Ваша светлост спомена и за технически подробности — каза той.
Беше седнал на неудобния стол срещу бюрото на архиепископа в единия край на стаята. Стените бяха окичени с произведения на църковни отци и папски послания, всички с герба на архиепископа на гърба. В другия край на стаята имаше молитвен кът с разпятие от слонова кост. Там стояха също ниска маса, малко канапе и два фотьойла, на които архиепископът посрещаше малко по-топло хората, които високо ценеше. Специалният пратеник на ИВД очевидно не беше един от тях.
— Отчуждаването на църковен имот, което се изисква, за да бъде съборена сградата, се оказа доста сложно. — Недоверието на архиепископа към Кварт беше явно. Той подбираше думите си изключително грижливо и претегляше нюансите на всяка от тях. — Според една старинна привлегия, датираща от 1687 година, потвърдена с папско одобрение от един от знаменитите ми предшественици на този престол, църквата ще запази привилегиите си, докато всеки четвъртък в нея се отслужва литургия за душата на благодетеля й Гаспар Брунер де Лебрия.
— Защо в четвъртък?
— На този ден умрял. Семейство Брунер било влиятелно и си мисля, че дон Гаспар сигурно е притиснал моя предшественик в ъгъла.
— А предполагам, че отец Феро отслужва литургия всеки четвъртък…
— Прави го всеки ден от седмицата — отвърна архиепископът. — В осем сутринта, освен в неделя и на празници, когато отслужва по две литургии.
— Но ваша светлост сигурно има властта да го накара да спре — подхвърли невинно Кварт.
Архиепископът го погледна свирепо. Ръката му нетърпеливо трепна и развали светлинния ефект върху пръстена.
— Не ме разсмивайте — каза той, макар че в гласа му не се усещаше ни най-малко желание да се смее. — Знаете, че това не е въпрос на власт. Как може един архиепископ да забрани на свещеник да отслужва литургия? Това е въпрос на дисциплина. Отец Феро е възрастен и в определени аспекти на службата си крайно консервативен. Има много твърди възгледи. Един от тях е, че не дава пет пари колко пъти съм му изпращал послание или съм го призовавал към ред.
— Мислил ли е ваша светлост да го отстрани от длъжност?
— Дали съм мислил, дали съм мислил… — Корво хвърли раздразнен поглед към Кварт. — Не е толкова просто. Поисках от Рим да отстрани отец Феро аb officio (от лат. поради възпрепятстване — в интерес на работата — (Б. р.)), но тези неща изискват време. А се боя, че след онова нещастно проникване в компютърната система на Ватикана, те ще ви чакат да се върнете с доклада си, ловецо на глави.
Кварт не обърна внимание на сарказма. „Не искаш да се замесваш, помисли си той. Това е горещ картоф и ти ни го подхвърляш. Искаш някой друг да бъде екзекутор, за да не си изцапаш ръцете.“
— А дотогава?
— Нищо не се знае. Банка „Картухано“ смята да сключи сделка, която включва земята, предназначена за дарение на епархията ми. — Корво сякаш се замисли над употребата на прилагателното местоимение и внимателно се поправи. — На тази епархия. Въпреки, че имаме само морално право върху земята след три столетия богослужения, „Картухано“ ще ни платят щедра сума за компенсация, което е добре, защото в днешни дни дискосите в повечето енорийски църкви не са препълнени. — Архиепископът си позволи усмивка, на която Кварт се постара да не отговори. — Освен това банката ще даде пари за построяването на църква в един от най-бедните райони на Севиля и ще основе фондация, която да подкрепя благотворителната ни дейност сред циганите. Какво мислите?