Кухият човек
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юрий Лучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кухият човек». Краткое содержание книги:
Не, не, прекъсва го Гейл. Исках само да кажа, че по това приличаш на Боби Кенеди… по нетърпението и желанието всички да се интересуват от абстрактните неща, които ти…
Джереми става нетърпелив. Преобразуването започва да се изплъзва от паметта му. Ето какво вършат думите с яснотата на мисленето. Японците от Хирошима едва ли са напълно съгласни, че E=mc² е чиста абстракция.
Гейл въздъхва. Отказвам се. Не си като Боби Кенеди. Ти си просто един непоносим, надут и вечно недоволен сноб.
Джереми кимва и записва преобразуването. Минава към следващото уравнение, виждайки ясно как вероятностната вълна ще колапсира в нещо, твърде много приличащо на класическа величина. Да, изпраща той вече заглъхващата мисъл, но симпатичен непоносим, надут и вечно недоволен сноб.
Гейл не отговаря; гледа през прозореца как слънцето залязва зад дърветата оттатък хамбара. Топлотата на гледката отеква в топлотата на безсловесните й мисли тази вечер, прекарана заедно с него.
В уличката на плъховете
Петнайсет минути след като слезе от автобуса в Денвър, Бремън бе пребит и ограбен.
Пристигнаха късно, след полунощ на третия ден. Той се отдалечи от светлините на автогарата, мушнал ръце в джобовете си и навел глава срещу поривите на снежната виелица откъм запад, чудейки се как е възможно тук да е толкова студено в средата на април, когато появилата се като изневиделица банда го заобиколи.
Бяха петима негри и латиноамериканци, всичките на по-малко от двайсет години, но в кратките мигове преди да заиграят юмруците и ритниците им видя решимостта им, почувствува тяхната настървеност и глад за парите му; и не само това — долови жаждата им да причиняват болка. Изпитваха почти сексуална възбуда, и ако той се бе вслушал в тона на мисловните потоци, бушуващи около него, щеше да усети острата им като бръснач напрегнатост. Но те го изненадаха, наобиколиха го и го избутаха в началото на тъмна уличка. През каскадата от нечленоразделните мисли и прииждащия адреналин на нетърпението им той съзря плана — да го вкарат в уличката, да го пребият и ограбят, дори да го умъртвят, ако вдигне много шум — но нямаше избор, освен да им се подчини.
Бремън бързо се срина на земята под ударите на юмруците, подхвърли им последните си банкноти и се сви на кълбо.
— Това са всичките ми пари! — извика, макар да си даваше сметка, че никой няма да го чуе. Парите в този момент бяха нещо второстепенно. Бяха изцяло обладани от желанието да причиняват болка.
И се справиха добре. Той се затъркаля насам-натам, по-далеч от момчето с ножа, макар ножът засега все още да се намираше в джоба му, но от всички страни го посрещаше жесток ритник. Помъчи се да прикрие лицето си, а те го заритаха в бъбреците. Толкова силна болка не беше изпитвал никога. А когато реши да прикрие гърба си, започнаха да го ритат в лицето. От счупения му нос шурна кръв и отново покри лице с едната си ръка. Ритнаха го в слабините. После юмруците отново заиграха по главата, врата, рамената и ребрата му.
Чу как нещо изпращя, после пак, след това разкъсаха ризата и джобовете на панталоните му. Почувствува как ножът се врязва в долната част на корема му, но хлапето бе замахнало непохватно и раната изглежда не бе дълбока. Не знаеше. В момента не знаеше почти нищо… после съвсем нищо.
Мина един час, преди да го намерят, и още два, преди някой да си направи труда да се обади на полицията. Полицаите пристигнаха, когато Бремън правеше сетни усилия да остане в съзнание; бяха изненадани, че още е жив. Един от полицаите извика линейка по радиото в колата и той чу пращенето му. Затвори очи за миг, и когато ги отвори, видя около себе си санитари, които го качваха на носилка. Бяха с чисти найлонови ръкавици и той забеляза как внимават да не се изцапат с кръвта му. От пътуването към болницата не запомни нищо.
Приемната за спешни случаи бе претъпкана. Екип от лекар пакистанец и двама уморени стажанти набързо обработиха разреза от ножа, поставиха му инжекция и започнаха да шият раната, преди упойката да е подействувала. После го зарязаха и се заеха с друг пациент. Докато ги чакаше в продължение на час и половина, Бремън ту изпадаше в безсъзнание, ту идваше на себе си. Когато най-после се върнаха при него, пакистанецът бе сменен от млада чернокожа лекарка с тъмни кръгове от изтощение около очите с тежки клепачи, но стажантите бяха същите.