Кухият човек
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юрий Лучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кухият човек». Краткое содержание книги:
То ни помага да разберем вселената, момиче. Което е повече от подслушването на обърканите и безплодни мисли на всичките тия „обикновени хора“, които гориш от нетърпение да проумееш.
Гневът на Гейл избухва с цялата си сила. Той обгръща Джереми като черен вятър. За бога, понякога си наистина непоносим, Джереми Бремън. Защо смяташ, че изучаването на електроните е по-важно от изучаването на човешките същества?
Джереми не отговаря веднага. Добър въпрос. Той затваря очи за миг и се замисля, прикривайки разсъжденията си от Гейл, доколкото това е възможно. Хората са предсказуеми, изпраща най-накрая той. А електроните — не. Преди Гейл да е отговорила, той продължава. Не искам да кажа, че постъпките на хората са напълно предсказуеми, момиче… знаем колко непредвидими могат да са те понякога… но подбудите за техните постъпки съставляват един доста постоянен и завършен набор, както и кръгът на постъпките, диктувани от тези подбуди. В този смисъл принципът на несигурността засяга хората много по-слабо, отколкото електроните. Хората наистина са скучни.
Гейл приготвя гневен отговор, но се сдържа. Сериозно ли говориш, Джери?
Той оформя образ, в който кима.
Гейл издига мисловния си щит, за да поразсъждава. Тя не се затваря изцяло в себе си, но връзката им е по-дистанцирана и отчуждена. Джереми иска да продължи „разговора“, за да обясни; не за да се оправдава, но усеща, че е потънала в собствените си мисли, и решава да отложи спора за друг път.
— Мистър Бремън?
Той отваря очи и оглежда групата студенти по математика. Младият Арни се е отдръпнал от черната дъска. Отново е оплескал това толкова просто диференциално уравнение.
Джереми въздъхва, завърта се на стола и продължава да обяснява функцията.
Палто на плъх, пера на гарван, кръстосани тояги
Бремън заживя в картонен навес под моста на Двайсет и трета улица и бързо научи молитвата на оцеляването: ставай преди изгрев слънце, чакай, закусвай в църквата на Армията на спасението на Деветнайсета улица, след като си висял поне час до идването на пастора, който първо ти държи прочувствена проповед, после още половин, докато донесат претоплената храна… после, към 10.30 се мъкни през двайсет пресечки до Фара, за да обядваш след още чакане. На Фара набират работници и трябва да се реди на опашка за работа, за да стигне до опашката за обяд. Обикновено наемат по пет-шест мъже и жени от около шейсетте чакащи, но през април него го избират няколко пъти. Може би защото е сравнително млад. Обикновено работата не изисква специални умения и внимание — състои се в почистване около Конгресния център или метене на самия Фар. Бремън я върши без да се оплаква, доволен, че има с какво да си запълва времето между безкрайното висене и обикаляне насам-натам, за да се нахрани.
Вечерята е в „Христос спасява!“ близо до жп гарата или пак в двора на Армията на спасението на Деветнайсета улица. „Христос спасява!“ всъщност е молитвен дом на християнската общност, но всеки го знае по името върху кръстатата табела отпред, на която средното „С“ на хоризонталното „Христос“ служи за началното „с“ на вертикалното „спасява“. Бремън често се заглежда в празното пространство над „С“-то от вертикалната част на кръста и му се иска да напише нещо там.
Храната в „Христос спасява!“ е доста по-добра, но проповедите са толкова дълги, че понякога повечето от присъствуващите заспиват и хъркането им се смесва с куркането на червата, докато преподобният Били Скот и монахините благоволят да им позволят да се наредят на опашка за вечерята.
От време на време се разхожда с другите по Шестнайсета улица, преди да се върне в картонената си бърлога към единайсет вечерта. Не проси, но като стои край Душата или Мистър Поли или Кари Т и децата й, понякога получава пай от милостинята. Веднъж един негър в скъпо мериносово палто му дава банкнота от десет долара.
Нея вечер, както почти винаги, той се отбива в денонощния магазин за напитки, купува бутилка „Буревестник“ и си я занася в бордея.
Април беше ужасен в Майл Хай сити. По-късно си даде сметка, че едва не е умрял през последните седмици на денвърската зима, особено през първата нощ на бягството си от болницата. Валеше сняг. Той бродеше из лабиринта от тъмни, мръсни улички между мрачните сгради. Накрая се озова в квартал, целия от опожарени къщи и преспа сред обгорелите греди. Болеше го навсякъде, но разбитата му уста, счупените ребра и изкълченото рамо бяха като вулканични върхове на болката, издигащи се над океана на общото телесно страдание. Инжекцията, която му бяха направили преди няколко часа, вече не действаше, но благодарение на нея поне все още се чувстваше сънливо.