Кухият човек
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юрий Лучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кухият човек». Краткое содержание книги:
Веднъж Гейл анализира склонността на Джереми към изолация от гъмжилото чужди мисли. Една лятна привечер той работи в кабинета си; Гейл чете биографията на Боби Кенеди на дивана под предния прозорец. Наситената виолетова светлина прониква през белите памучни пердета и чертае ярки ивици по дивана и дъсчения под.
Джери, искам да чуеш нещо.
??? Леко раздразнение от това, че го откъсват от решаването на уравнението на черната дъска. Зарязва го.
Според приятелят на Боби Кенеди, Робърт Макнамара, Кенеди е мислел, че светът е разделен на три групи хора…
Светът е разделен на две групи хора, прекъсва я Джереми. Тези, които мислят, че светът е разделен на групи, и тези, които са достатъчно умни, за да знаят, че не е така.
Млъкни за малко. Образи с шумолящите страници и лявата ръка на Гейл, която прелиства книгата. Ветрецът откъм прозореца носи аромат на прясно окосена трева. Привечерната светлина прави кожата на ръцете й да изглежда по-тъмна и проблясва по семплия й златист колан. Ето тук… не, не го чети! Тя затваря книгата.
Джереми чете изреченията от паметта й, докато тя превръща мислите си в думи.
Джери, престани! Тя напрегнато се съсредоточава върху спомените си за работата върху корените на думите, която я е измъчила предното лято.
Джереми отстъпва, спуска помежду им тънка мъглява завеса, която изпълнява ролята на мисловен щит, и я изчаква да оформи посланието си.
Макнамара редовно посещавал онези вечерни „семинари“ в Хикори Хил — домът на Боби, нали знаеш? Ръководел ги Боби. Били нещо като неофициални дискусионни събирания, на които обаче Кенеди канел най-изтъкнатите специалисти по съответната тема.
Досетил се за следващото преобразуване на уравнението си, Джереми поглежда към черната дъска.
Ей сега свършвам, Джери. Така, Робърт Макнамара казва, че Боби разделял хората на три групи…
Джереми изпъшква. Две групи са, момиче. Тези, които…
Млъкни, умнико. За какво говорех? А, да. Макнамара казвал, че едната група се състои от хора, които говорят предимно за предмети, втората — от хора, които говорят предимно за хора, и третата — от такива, които говорят предимно за идеи.
Джереми кимва и изпраща образа на широко прозяващ се хипопотам. Сложно е, момиче, сложно е. Ами онези хора, които говорят за хората, говорещи за предмети? Те към някаква подгрупа ли се числят, или трябва да ги отделим в съвсем отделна…
Млъкни. Работата е там, че според Макнамара Боби Кенеди нямал време за хората от първите две групи. Интересувал се единствено от хората, които говорят… и мислят… за идеи. Значими идеи.
Пауза. Е, и?
Е, това си ти, глупчо.
Джереми записва преобразуването преди да го е забравил. Не е вярно.
Вярно е. Ти…
Прекарвам повечето от времето си със студенти, в чиито глави не се е появявала каквато и да е идея, откакто са се родили.
Не… Гейл отново отваря книгата и почуква с дългите си пръсти по страницата. Ти ги учиш. Помагаш им да навлязат в света на идеите.
Едва успявам да ги накарам да влязат в аудиторията към края на семестъра.
Джери, много добре разбираш какво имам предвид. Твоето отдръпване от нещата… от хората… е нещо повече от стеснителност. То е по-важно от работата ти. Просто хората, които през повечето време си мислят за неща, по-малко абстрактни от теоремата за незавършеността на Кантор, те отегчават… ти искаш да се занимаваш с космология, епистемология и тавтология, а не да си цапаш ръцете с калта на ежедневието.
Гьодел, изпраща Джереми.
Какво?
Теоремата за незавършеността е на Гьодел. На Кантор е проблемът за континуума. Той надрасква няколко прости числа на черната дъска, мръщи се, като вижда какво правят те с вълновото му уравнение, изтрива ги и ги записва върху черната дъска в паметта си. После започва да обмисля описание на защитата на Гьодел във връзка с проблема за континуума на Кантор.