Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Да минем на въпроса — започна Тес. — Предполагам, че бързаш да се върнеш на приема, Брайън, затова ще бъда кратка.
— Тес, казах ти, че заради баща ти ще направя всичко за теб. Ние бяхме приятели.
— Но това не ти попречи да го пратиш в Бейрут.
— Моля ви, вашият разговор придобива неприятен тон — намеси се майка й. — Нямам намерение да седя тук и…
— Добра идея, мамо. Защо не ни оставиш за малко? Трябва да поговорим.
— Не, Мелинда, остани тук. Време е да изясним нещата — той седна до майка й и сложи ръката си върху нейната.
За първи път Тес заподозря, че между тях има нещо. Най-добрият приятел на баща й? В същото време той го изпрати на смърт.
— Е, добре, нека бъдем трима.
— Баща ти се чувстваше отговорен като дипломат — каза Брайън. — Той прие тази отчаяна мисия в Бейрут, за да помогне за примирието между християните и мюсюлманите и техните отцепнически групи. В сърцето си той вярваше, че може да спре убийствата.
— Сякаш произнасяш реч. Същите думи прочетох във «Вашингтон Пост», когато загина татко. Но ти не им каза, че всъщност го бяхте изпратили да преговаря за доставка на оръжие за християнските милиции. Нито, че не успяхте да запазите това в тайна и мюсюлманите го отвлякоха, за да попречат на сделката.
— Това са само предположения, Тес.
— Не ме мисли за глупачка. Мюсюлманите искаха той да свидетелства за намесата на САЩ. Но въпреки мъченията, баща ми не признал. Били го, морили го с глад, накрая — като не проговорил — му прерязали гърлото и го изхвърлили в канавката. За назидание на американците.
— Тес, оръжието няма нищо общо с това. Той беше там чисто и просто като посредник в преговорите.
— Копеле, нищо в твоята работа не е чисто и просто.
Майка й подскочи:
— Забранявам ти да държиш такъв език!
— Остави я да свърши, Мелинда, Трябва веднъж завинаги да изясним това.
— Знам, че ти му нареди да замине. Той не одобряваше, но можеше ли да откаже задача, поставена от Белия дом? Откъде знам ли? От телефонните му разговори. Освен това прегледах секретните документи, които донесе вкъщи. Направих копия, преди да ги унищожи.
— Но това е нарушение на държавната тайна. Законът предвижда сериозни наказания…
— Толкова ли сериозни, колкото случилото се с баща ми? Какво ще ми направиш? Ще ме пратиш в затвора? Не, разбира се. Защото ще говоря. Ако не искаш нов оръжеен скандал Иран-контри, ще трябва да ме убиеш!
— Престанете — скочи майка й. — Баща ти беше голям човек и няма да позволя да петниш името му. Както и репутацията на Брайън.
— Почакай, Мелинда — каза неочаквано спокойно Брайън и я хвана за ръката. — Тя клони към нещо. Тес, ако ми позволиш, карай направо. Какво, по дяволите, искаш от мен?
Тес въздъхна дълбоко и се опита да се овладее.
— Въпреки смяната на правителството, сигурна съм, че все още поддържаш връзките си по върховете.
— Така е.
— Между другото и в Съвета за национална сигурност.
— Безпочвени слухове.
— Брайън, време е за плащане на дълговете! Искам услуга за мълчанието. Не мога да ти простя, че изпрати баща ми на смърт, но се кълна — ако изпълниш молбата ми, никога повече няма да засягам тази тема.
— Примамливо предложение — героят от войната я погледна изпитателно. — Какъв е проблемът?
Тес изведнъж почувства слабост.
— Имам… имах… как да кажа… приятел.
Бавно, с прекъсвания, тя им разказа за срещите си с Джоузеф, за събитията след онази неделя в парка, моргата, неговото жилище. Накрая показа снимките от спалнята му.
Брайън ги разгледа внимателно.
— Странни неща. Да не е бил наркоман?
— Наркоман? Няма начин. Той дори не пиеше. Беше фанатик на тема здраве.
— Но сякаш се е укривал от някого. Какво искаш да направя?
— Да използваш връзките си във ФБР и ЦРУ. Мисля, че е бил испанец. Знам, че се е криел под фалшива самоличност. Във ФБР имат отпечатъците му. Прати ги на Интерпол. Все едно, че е свързано с безопасността на страната или нещо такова. Искам да знам кой е бил в действителност Джоузеф. И кой го уби! Кой се опитва да открадне снимките! А може би ме следи! И…
— Чакай — прекъсна я Брайън, — да не искаш да кажеш, че те следят?
— Просто не знам вече какво да мисля!
— Добре, успокой се. Тези фотографии… мога ли да ги взема, за да снема копия?
— В никакъв случай. Повече няма да ги изпусна от очи.
— Не вярваш, че у мен ще са в безопасност?
— Като направя копия, ще ти ги пратя.
— Добре. Още един въпрос. Ти си го срещнала само три пъти, а се чувстваш задължена да откриеш убийците. Да не си се влюбила?
Тес пламна.