Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
Тес слезе от таксито, поглеждайки мъжа до колата. Брайън трябва да му е дал описанието й. Той кимна, отстъпи и я пропусна, като веднага насочи вниманието си към светлините на отдалечаващото се такси. «Определено е бодигард.» — помисли си Тес.
Тя се поколеба за миг пред входа, после натисна звънеца.
Отвори й портиер в ливрея. Тес не си припомни лицето му.
— Идвам при мама.
— Знам, мис Дрейк. Казвам се Джонатан. — Той се усмихна церемониално. — Добре дошли. Очакват ви. Оставете ми куфара, ако обичате. — Той затвори вратата зад нея и с отекващи стъпки я съпроводи през обширното мраморно фоайе към всекидневната. Мимоходом Тес забеляза нов Матис на стената.
Портиерът плъзна безшумно дъбовата врата на дневната и в този момент майка й се надига от канапето в стил регентство до камината. Тес се стараеше да изглежда спокойна.
— Тереза, мила, чудесно е, че си тук. — Майка й не одобряваше името, с което я наричаше баща й. Стройна и елегантна, макар и на шестдесет, тя изглеждаше с десет години по-млада благодарение на многобройните пластични корекции, от които аристократичните й черти бяха добили напрегнато изражение.
Както всяка вечер беше облечена официално, в рокля от шумоляща кехлибарена коприна и пълен набор бижута: диамантена огърлица и обеци, рубинена брошка, пръстен със сапфир на едната ръка и блестящ годежен пръстен и венчална халка на другата (въпреки че мъжът й бе починал преди шест години, тя продължаваше да ги носи), изумрудена гривна и златен часовник «Пиаже».
— Наистина, чудесно. — Като повечето възпитанички на «Редклиф» в добрите стари времена преди девическият колеж да се слее изцяло (Господи, накъде отива светът?) с мъжкия в Харвард, тя се движеше изправена, сякаш имаше привързана дъска за гърба. С хрипливия си глас майка й имаше навик да произнася подчертано някои думи. — Колко време мина. Много ми липсваше. Не трябва да скиташ толкова.
Докато изричаше това, приближи и докосна бегло бузите на Тес със задължителните превзети символични целувки.
— Да, мамо, и аз се радвам да те видя — усмихна се с усилие Тес.
— Джонатан ще отнесе куфара ти. Ела. Седни. Сигурно си изтощена от пътуването.
— Мамо, полетът от Ню Йорк е само един час.
— О, наистина? Тогава защо не се виждаме по-често?
— Много съм заета в работата. Знаеш ли, че едва успявам да отида до пералнята, камо ли…
— Пералнята? — майка й отметна глава. — Ти сама ли…? О, все забравям, че искаш да си независима.
— Точно така — Тес се облегна на канапето с изящни орнаменти и огледа стаята, но Брайън Хамилтън не се виждаше. — Независима.
— А работата ти? Как върви списанийцето?
— Не е «списанийце», мамо. Мисля, че върши нещо за обществото.
— Е, така трябва. За околната среда? Нещо за замърсяването?
Тес кимна:
— Този проблем става все по-остър.
— Разбира се, на моята възраст, едва ли ще доживея… Няма значение, мила. Важното е, че си щастлива.
— Да, мамо — Тес се усмихна искрено. — Щастлива съм.
— Щом е тъй — майка й приглади роклята и оправи колието си, — останалото няма значение.
Но думите й прозвучаха неубедително. Тес забеляза как майка й оглежда нейните маратонки, джинси и памучната й блуза.
— Знам, че би предпочела да се обличам като…
— Дама. Сега сякаш идваш от спортно състезание. Можеше поне да си сложиш сутиен. Няма да си простя, че допуснах да учиш в университета в Джорджтаун.
Тес пламна.
— Не ти, а татко имаше думата.
— Добре, това е стар спор. Съжалявам, че повдигнах въпроса. По-добре да пием чай. — Майка й посегна изящно към малко сребърно звънче.
Прислужница в униформа и боне внесе сребърен поднос с препечени филийки и пастет и го постави върху масичката. След нея се появи мъж в смокинг с друг поднос, върху който имаше чаши и японски чайник отпреди двеста години.
— Извинявай, че се забавих на телефона, Мелинда. Нали не възразяваш, че помогнах на Една да внесе чая?
— Разбира се, че не.
Той остави подноса и се усмихна на Тес. Беше преминал шестдесетте, но въпреки това имаше изправена стойка, гъста тъмна елегантно подстригана коса и ъгловато, по мъжки красиво лице.
Винаги излизаше добре на снимки. Вестниците обикновено не пропускаха да отбележат многобройните му отличия от Виетнам и легендарната му кариера във военния флот. Гласът му бе леко дрезгав, но с мек тембър като на телевизионен говорител.
— Как си, Тес? — той й подаде ръка.
— Имам проблем, Брайън.
— Разбрах по телефона. Но първо… — той погледна към прислужницата.
Майка й схвана погледа му.
— Благодаря, Една. Ще си налеем чая сами.
— Както желаете, мадам — Една се поклони и напусна стаята, като затвори вратата зад себе си.