Знакът на пламъка

Три сигнала отбелязаха края на съобщенията. Тес извади от чантата си визитната картичка на Крейг. Не може да е в службата по това време, реши тя и набра домашния номер.

След петия сигнал започна да подозира, че все пак е в службата. Вече се канеше да затвори и да позвъни там, когато един пресипнал глас каза „Ало“ и се закашля.

Тес отново притисна слушалката към ухото си.

— Аз съм. Извинявай, ако те събудих…

— Къде беше? Боже, караш ме да се тревожа.

— Аз съм в Александрия, Вирджиния — Тес долавяше в слушалката звуци от оркестър, хор и сопрано.

— Александрия? Какво правиш там? — Сопраното се сниши, после се извиси отново.

— Тук живее майка ми. Взех совалката в шест часа. Майка ми има познат в библиотеката на Конгреса и… — Тес се поколеба, защото не искаше Крейг да научи за влиятелните връзки на майка й в правителствените кръгове, наследени от нейния съпруг. — Опера ли слушаш?

— „Мадам Бътерфлай“ от Пучини. Чакай да намаля. След миг музиката спря.

— Не знаех, че харесваш операта.

— Слушай, никога повече не заминавай по този начин! Без да предупредиш! Трябваше да знам къде да те намеря. Помислих, че ти се е случило нещо, като не се обади.

— Почти позна.

— Какво?

— Снимките, които направих в жилището на Джоузеф. Оставих да ги промият в едно фотоателие и когато отидох да ги взема, ми казаха, че някакъв мъж се опитал да ги получи от мое име.

— Исусе.

— Трябва да ме е проследил от апартамента на Джоузеф до ателието — как иначе щеше да знае за снимките.

— Дяволски логично — изкашля се лейтенантът. — Виждаш ли защо искам да поддържаш връзка с мен. Трябва всеки миг да знам къде си и какво правиш. Може да стане опасно.

— Има още. По описание мъжът прилича на Джоузеф. Със сиви очи. Възможно ли е да съм сбъркала в моргата? Възможно ли е Джоузеф да е жив?

— Не, Тес, не си сбъркала. Мога да гарантирам. Който и да е бил този мъж, не е Джоузеф.

— Но как може да си сигурен? Ами сивите му очи?

— Съвпадение.

— Нали сам каза, че белегът на ръката не е достатъчен за сигурно разпознаване. Той също може да е съвпадение. Щом ФБР няма отпечатъците му…

— Тес, ние имаме отпечатъците му. Това бе една от причините да те потърся.

— От ФБР ли? Те знаят кой е Джоузеф?

— Не. От нашата лаборатория. Отпечатъците в жилището на Джоузеф съвпадат с отпечатъците, снети от необгорената ръка на трупа в моргата. А също и с отпечатъците върху бюрото му в „Документално видео“. Това потвърждава разпознаването, Тес. Джоузеф е бил убит в парка.

Краката на Тес се подкосиха. Тя се свлече на леглото и направо я втресе. Потегли чаршафа и се уви в него. След инцидента със снимките, страхът, че някой я следи, се бе смекчил от надеждата, че това може да е Джоузеф, че той е жив.

Сега трябваше отново да преживее болката. Лежеше почти без дъх, със свит на топка стомах и замаяна глава.

— Тес?

— Тук съм. Аз… Не, нищо ми няма.

— За момент се уплаших… Извинявай. Май трябваше по-деликатно…

— Няма значение. Единственото, което е важно сега, е да открием кой уби Джоузеф и защо — добави Тес с горчивина. — Ти каза, че отпечатъците са една от причините да ми позвъниш. Какво е другото?