Знакът на пламъка

Всичко си беше отишло. Загубено завинаги.

С усилие Тес потисна носталгичната тръпка. За друго бе дошла тук. Тя отвори книгата.

„Колието на гълъба“. Преводът на А. Р. Найкъл беше от 1931 г. Прелиствайки предговора, Тес узна, че авторът Ибн Хазм — арабин от Северна Африка, преселил се в Южна Испания — написал този трактат върху куртоазната любов в 1022 г.

Внезапно Тес си спомни, че и „Диалозите на Платон“ бяха в библиотеката на Джоузеф. И как той настояваше, че не могат да имат физическа връзка помежду си, а само платоническа. „Така е по-добре“ — беше казал той. — „Защото е завинаги“.

Тя включи нощната лампа, натрупа възглавници на леглото, излегна се и запрелиства книгата по-нататък. Ясно защо се беше сторила скучна на майка й. Книгата не беше роман, а пространно есе. Високопарният превод се опитваше да възпроизведе атмосферата на средновековна Испания. Изобилстваше с поучения и отвлечени размишления.

Според предговора „Колието на гълъба“ била много популярна и често преписвана в онези дни преди началото на книгопечатането. Разпространила се в цяла Испания и стигнала до Южна Франция, където в средата на дванадесети век станала един от източниците на идеализирания възглед за отношенията между мъжа и жената, известен като куртоазна любов.

Имаше и такава — „Изкуството на куртоазната любов“ — сред книгите на Джоузеф, спомни си Тес. Но защо е бил запленен от нея?

По-нататък Тес прочете, че привърженичка и поддръжничка на куртоазната любов била кралицата на Франция Елеонора Аквитанска (и такава книга имаше в стаята на Джоузеф!), а по-късно и дъщеря й Мари Френска. Те събирали в двора си поети и менестрели1 и ги вдъхновявали да съчиняват стихове и песни в прослава на една сложна ритуална система от префинени правила за поведение между мъжете и жените.

Докато едни от привържениците на тази старинна традиция приемали куртоазната любов като форма на ухажване, прелюдия към плътската, други твърдели, че плътската любов е нечиста, груба. Според автора на „Колието на гълъба“ истинската любов няма нищо общо с физическото привличане; тя е привличане между сродни, близки души. Някога — в един предходен живот — те са съществували в хармония. „Нещо като небесен живот.“ — помисли си Тес. В земния свят тези души се раждат разделени, обречени да се търсят и да не намерят щастие, докато не се срещнат отново. И както предходната им неземна връзка е била неплътска, така и връзката в този свят трябва да остане чиста и непорочна, чужда на телесната вулгарност. Идеята за небесното изначално съществуване очевидно е дошла от диалозите на Платон, затова представата за неплътско, чисто духовно привличане между мъж и жена била известна като „платоническа любов“.