Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Не е толкова просто. Той беше различен. Може да се каже, че бях загрижена. Но какво от това?
— Просто ме интересува мотивът.
— Моят мотив е справедливостта, Брайън. Какъвто би трябвало да е и твоят. Стига да не е свързан с продажба на оръжие за Бейрут.
Брайън стана.
— Ще ти се обадя скоро.
— Колкото по-скоро, толкова…
— Надявам се, че ще дойде ден да не ме мразиш.
— Това едва ли те интересува. Не. — Тес тръсна глава. — Не съм права. Имам едно подозрение, Брайън, и ако е вярно… за баща ми… и твоето отношение към мама… внимавай.
— Тереза! — плесна ръце майка й.
— Мамо, не се намесвай.
Брайън протегна ръка.
— Разбрахме се, нали?
— Ще ми помогнеш? Добре, разбрахме се. — Тя стисна ръката му, която този път не беше тъй твърда.
— При първа възможност.
— Като познавам способностите ти…
— Трябваше да станеш дипломат, Тес. Извинявай, Мелинда, имам още работа.
— И не забравяй приема на съветския посланик — добави Тес.
— Не съм забравил. Но реших да не ходя. Да върви на майната си. Разбира се — с цялото ми уважение.
Брайън изчезна зад дъбовата врата.
— Той каза…
— «На майната си»? За бога, мамо, той е воювал. Ако наистина го харесваш, ще ти се наложи да свикнеш с някои вулгарни изрази.
— Да благодарим на бога, че не се налага.
— Мамо, а татко не казваше ли «на майната си»?
— Да, но аз се правех, че не чувам.
Паркирал малко по-надолу от къщата, двойникът на хамелеона — също тъй небиещ на очи, среден на ръст и тегло, различаващ се само по пепелявата си коса — допиваше студеното кафе, скрил зад куфарчето на седалката 9-милиметров полуавтоматичен Браунинг. В куфарчето, свързана през гнездото на запалката към акумулатора на колата, имаше апаратура за подслушване на клетъчни радиотелефони. Използването на такива устройства беше противозаконно, но това ни най-малко не го тревожеше.
В действителност беше готов да наруши всеки закон, независимо от строгостта му. Той изпълняваше заповед. Задачата му засега вървеше гладко. Беше проследил с лекота младата жена от летището до тук. В момента друг член на групата поставяше подслушвателно устройство на телефона в къщата. После ще поставят подобни «буболечки» из цялата къща.
Но засега му се налагаше да прослушва всички близки разговори на честотата с апаратурата от колата. Периодично включваше скенера и се вслушваше в разговорите. Те не представляваха интерес за него. От време на време включваше двигателя на колата, за да поддържа акумулатора зареден. Без да изпуска от внимание къщата и особено входа й, той хвърляше по някой поглед напред и назад към улицата. В този елитен квартал полицията бе доста бдителна и беше напълно възможно някой патрул да се натъкне на него и да прояви интерес към заниманието му.
Това е един от проблемите на проследяването в тези луксозни предградия. Тук рядко някой паркираше на улицата. За щастие тази вечер в една къща малко по-надолу имаха гости или както казваха тук — прием — и не всички бяха успели да паркират на алеята зад оградата. Няколко кадилака и олдсмобила бяха останали на улицата зад него и макар че тъмният му форд таурус не бе от тяхната класа, той се надяваше, че ще може при нужда да убеди полицията, че е нает в последния момент от някой от гостите поради повреда в горивната помпа на кадилака му. Но имаше късмет. Никаква полицейска кола не се мярна.
Внезапно се напрегна. От алеята към къщата, която наблюдаваше, излезе ролс корниш и тръгна в обратна посока. Той грабна бинокъла за нощно наблюдение от задната седалка, огледа колата и забеляза успокоен, че вътре бяха отново само шофьорът и мъжът отзад. Колата имаше правителствен номер. Интересно. Записа номера, за да го провери по-късно. Но тъй като жената не беше в колата, той продължи наблюдението на къщата.
Изведнъж апаратурата му записука, после се чу отчетлив глас, вероятно от телефона на току-що отминалата кола.
«Ало. Моля ви, г-н Чатъм. Търси го Брайън Хамилтън. Знам, че е късно. Не бих го безпокоил, но е важно. Предайте му, моля.»
Наблюдателят се вслуша. Ерик Чатъм? Директорът на ФБР? А Брайън Хамилтън беше бившият държавен секретар, а сега съветник на президента и член на Съвета за национална сигурност.
Важни фигури.
«Брайън?» — попита отсреща дълбок глас, уморен и изненадан. — «Тъкмо си обличах пижамата. Какво става? Секретарят ми каза, че е важно.»
«Извинявай. Натъкнах се на нещо, за което искам да поговорим.»
«Сега? Не може ли да почака до утре? В кабинета? Доста съм зает, но мога да ти отделя петнадесет минути преди обед.»
«Трябват ми повече. Насаме.» С отдалечаването на колата гласът ставаше по-глух. «Има връзка с един ваш случай. Но всъщност е личен въпрос — отнася се до Ремингтън Дрейк, жена му и дъщеря му.»