Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Извинявай, че те накарах да чакаш, но приятелката ни имаше проблеми, докато се свърже с мен. Знам, че искаш да я видиш. Тя пристига със совалката на «Тръмп» на националното летище във Вашингтон в седем и седем минути. Можеш ли… Разчитах на теб, Питър, ти си мой човек. Знам, че ще се радва да те види.
Свършил работата си, той окачи слушалката и тръгна по обратния път през тълпата. Всъщност неговата работа никога не свършваше.
Той нямаше нищо против това. Мисията му беше много важна. Тя заемаше, всъщност обсебваше целия му ум и душа.
Първо, щом се върне в Манхатън, ще уреди да сложат подслушвателно устройство на телефона й. Това не беше наложително до посещението й в апартамента на Осемдесет и втора улица, когато стана ясно, че жената продължава да се интересува от смъртта на приятеля си. Ако го бяха монтирали още докато беше в моргата, щеше да знае, че се готви да лети до Вашингтон и да си спести следенето. Сега този пропуск ще бъде компенсиран. Може пътуването й до Вашингтон да няма нищо общо с човека на име Джоузеф Мартин, но хамелеонът не можеше да разчита на «може би». Той трябваше да научи всичко, което знае тя.
Сега щеше да провери дали останалите от групата му са успели да проследят оня мъж, който се опита да отмъкне снимките от фотоателието. Той беше един от тримата, влезли тогава, докато мъжът спореше с испанеца. Беше го огледал добре. Най-интересни бяха сивите му очи.
Освен това, докато чакаше да му съобщят от Вашингтон кога се връща жената, можеше да се заеме с още нещо. Подозрително беше, че детективът, лейтенант Крейг, се интересува толкова от жертвата. Следствието бе възложено на отдел «Убийства», а не на «Издирване». Дали лейтенантът не се интересува всъщност от жената — той не знаеше. Но щеше да научи. Задължително. Всичко за този детектив. Защото такъв упорит човек като лейтенант Крейг можеше да знае някои доста полезни неща.
По време на полета Тес се опита да подреди мислите си. Обикновено не понасяше добре излитането. Но снимките в чантата я изкушаваха. Тес не искаше да привлича вниманието. Все още не можеше да потисне безпокойството, че някой се беше опитал да ги открадне. След като огледа предпазливо съседа си, реши да отвори чантата. Мъжът до нея четеше списание. Тес отвори чантата, извади пакета със снимки и старателно разгледа заглавията на книгите. Когато сигналната лампичка за коланите изгасна, тя стана и бързо се насочи по пътеката към телефоните в предната част на салона. Пъхна фонокартата си и се свърза с любимата си книжарница «Странд» в долния край на Бродуей.
— Лестър? Как си?… Аз ли? Гласът ми е различен?… Малко съм замаяна. Обаждам се от самолета за Вашингтон… Не, по семейна работа. Слушай, направи ми една услуга. Предполагам че кредитът ми е все още добър. Всеки месец оставям цяло състояние при теб. Тук имам един списък. Готов ли си?
— За теб — винаги. Казвай заглавията.
— «Утехата на философията», «Диалози на Платон», «Второ пришествие», «Елеонора Аквитанска», «Изкуството на куртоазната любов», нещо на испански — звучи като «Пръстенът на шията на гълъба».
— Никога не съм го чувал.
— Имам още — Тес изреди останалите заглавия.
— Няма ли автори?
— Едва разчитам заглавията, камо ли авторите… Намери ми тези книги колкото може по-скоро.
— Нали знаеш, че имаме почти всичко.
— Изпрати ги… — за малко да каже адреса си в Сохо, но изведнъж, обхваната от подозрение при спомена за случая във фотоателието, промени намерението си и даде адреса на редакцията.
Със свит стомах тя постави слушалката и се върна на мястото си, без да обръща внимание на учудения поглед на съседа си.
Тес затвори очи, предусещайки със страх пристигането във Вашингтон и срещата с майка си.
Не точно с майка си, а със злия гений на нейния баща.
Това копеле.
Гаден убиец.
Шибаният Брайън Хамилтън.
Александрия, Вирджиния
Въпреки че слънцето тъкмо бе залязло, целият долен етаж на обширната къща в колониален стил бе ярко осветен и всички фенери пред нея бяха запалени. Таксито премина през отворената метална порта и тръгна бавно по алеята. Тес огледа храстите край оградата, обширните зелени поляни и многобройните цветни лехи, величествените дъбове, фонтанът, в който обичаше да гази. «Какъв разбойник бях» — помисли си тя и се усмихна.
Но усмивката й се стопи, когато таксито приближи къщата и отпред изникна един сребрист ролс корниш, паркиран до белите стъпала, водещи към входа под колоните.
Колата беше с правителствени номера. Изправен до колата шофьорът внимателно наблюдаваше таксито.
Брайън Хамилтън беше пристигнал.