Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Предполагам, че е бил прекалено отегчен от нашето малко събиране — хладнокръвно заяви леля Ефи, още преди Хариет да успее да отговори. — Един танц несъмнено му е бил достатъчен, за да разбере, че едва ли ще се забавлява, ако остане. Сигурна съм, че е свикнал с по-възвишени забавления.
— Заобикаляте въпроса, госпожо Ашкомб — госпожа Тредуел повиши тон. — Сейнт Джъстин е танцувал с племенницата ви. И то валс, а не нещо друго. Наистина, избрал е Хариет, а не Фелисити, на която, слава богу, не е обърнал внимание. Въпреки това въпросът е много сериозен.
— Аз бях там през цялото време — твърдо отвърна Ефи. — Бъдете спокойна, нито за миг не ги изпуснах от погледа си.
— Въпреки това — настояваше госпожа Тредуел, — той е напуснал бала, без да си направи труда да покани другиго на танц. Избрал е да обърне внимание само на вашата племенница. Трябва да сте наясно, че подобно събитие ще бъде забелязано от всички.
— Нима? — Ефи сразяващо повдигна вежди.
— Да, точно така — мрачно заяви госпожа Тредуел. — Хората вече говорят. Ето защо лично аз се наех да дойда при вас тази сутрин.
— Колко мило от ваша страна — изкуши се да промърмори Хариет. Тя срещна погледа на Фелисити и едва успя да сдържи още една ехидна усмивка.
Госпожа Тредуел се съсредоточи върху Ефи.
— Добре ми е известно, че отскоро сте в околността, госпожо Ашкомб. Едва ли сте чували за лошата слава на Сейнт Джъстин. — Наистина, това не е тема, която може да се обсъжда пред невинни млади дами.
— В такъв случай, тъй като тук присъстват две такива дами, може би ще е най-добре да не я обсъждаме — любезно предложи Ефи.
— Ще ви кажа само едно — госпожа Тредуел упорито продължаваше да се задълбава в темата. — Този мъж е заплаха за всички невинни млади дами. Наричат го Звяра от Блекторн Хол именно защото е отговорен за гибелта на една друга млада дама, която някога живееше точно в тази къща. Тя си отне живота по негова вина. И на това отгоре, плъзнаха слухове, че е отговорен дори и за смъртта на собствения си брат. Ясно ли се изразих, госпожо Ашкомб?
— Пределно ясно, госпожо Тредуел. Пределно ясно. Ще пийнете ли още малко чай? — Ефи взе чайника.
Госпожа Тредуел я погледна ядосано. Тя остави чашката и чинийката си с доста силно издрънчаване на масата и рязко се изправи.
— Направих онова, което бях длъжна да сторя. На вашите плещи лежи отговорността за тези две млади дами. Надявам се, че ще се съобразявате с това.
— Ще се старая колкото мога — хладно отвърна Ефи. — Довиждане, госпожо Тредуел. Искрено се надявам следващия път, когато решите да ни посетите, да ни уведомите предварително. В противен случай може и да не ни откриете у дома. Ще повикам икономката си, за да ви изпрати.
Миг по-късно вратата на гостната се отвори и затвори и чак тогава Хариет си отдъхна с облекчение.
— Ама че нахално същество. Тази жена никога не ми е харесвала.
— Нито пък на мен — каза Фелисити. — Трябва да призная, че се справи с нея отлично, лельо Ефи.
Ефи сви устни и присви очи замислено.
— Ама че неприятна сцена, нали? Не смея да си представя какво говорят хората в селото тази сутрин. Сигурно всеки бакалин обсъжда снощния бал с всеки клиент, който пристъпи прага на дюкяна му. Точно от това се опасявах, Хариет.
Хариет си наля още малко чай.
— Лельо Ефи, наистина няма за какво да се тревожиш. Та това бе само един танц и тъй като най-вероятно ще си остана стара мома, не виждам какво толкова е станало. Скоро всичко ще бъде забравено.
— Да се надяваме — въздъхна Ефи. — Ето на, мислех си, че трябва да се притеснявам как да опазя Фелисити от Сейнт Джъстин, а се оказа, че ти си застрашената, Хариет. Колко странно. А всички казват, че предпочитал много млади момичета.
Хариет си спомни спора си с Гидиън същата сутрин. Знаеше, че никога няма да забрави колко болка и гняв струяха от очите му, когато я бе залял с ужасните примери за това, какво е да загубиш честта си.
— Мисля, че не трябва да вярваме на всичко, което разправят за Сейнт Джъстин, лельо Ефи.
Госпожа Стоун се появи на вратата с тъжни очи, пълни с възмущение.
— По-добре да вярвате, госпожице Хариет, тъй ще е най-добре за вас. Помнете ми думите. Звярът няма да се поколебае да съсипе още една млада дама, стига само да му се отдаде възможност.
Хариет скочи на крака.
— Не ви позволявам повече да наричате негова светлост „звяр“, госпожо Стоун. Разбрахте ли? Ако го направите, ще ви се наложи да си търсите нова работа.
Тя тръгна към вратата и се отдалечи през коридора към кабинета си, без да обръща внимание на изненадата и смущението, които остави зад гърба си. Най-сетне на спокойствие в личното си убежище, тя затвори вратата и седна на бюрото. После разсеяно взе някакъв страховито озъбен череп и започна да го върти в ръцете си.