Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Гидиън, моля ви…
— Знаете ли какво значи да загубите приятелите си?
— Ами, не, но…
— Знаете ли какво е всеки да мисли за вас най-лошото?
— Гидиън, престанете.
— Знаете ли какво е собственият ви баща да поставя под съмнение честта ви?
— Собственият ви баща? — Хариет бе потресена.
— Когато си богат и имаш власт — продължи Гидиън, — никой не те предизвиква открито, давайки ти възможност да обясниш истината. Всички шепнат зад гърба ти. Не ти оставят никакви средства, за да изчистиш петната от името си. И след време разбираш, че няма никакъв смисъл дори да се опитваш да го направиш. Никой не иска да знае истината. Всичко, което се иска от тебе, е да им даваш поводи да наливат още масло в огъня на клюките. Шепотът става толкова силен, че понякога мислиш, че би могъл да се удавиш в него.
— Мили боже!
— Ето какво означава да загубите честта и репутацията си, госпожице Хариет Поумрой. Добре си помислете за това, преди да поемате други рискове — Гидиън я пусна. — А сега тичайте в къщи, преди да съм решил да се вслушам в думите ви и да ви покажа какво наистина означава да пренебрегнеш общественото мнение.
Хариет се уви по-плътно в наметалото си, чувствайки се малко по-сигурна в него и го погледна право в очите.
— Искам да знаете, че не ви смятам за лишен от чест, милорд. Не мисля, че човек, лишен изцяло от чест, би се грижил толкова за моята собствена. Или да скърби толкова за онова, което той самият е изгубил. Съжалявам ви за всичко, което сте изстрадали. Виждам колко болка ви е причинило то.
— Не ми трябва проклетото ви съжаление — изрева Гидиън. — Махайте се от тук. Веднага!
В този миг Хариет осъзна, че няма начин да проникне през стената от гняв и лично страдание, която Гидиън бе издигнал около себе си. Тя бе провокирала звярът в него и сега той заплашваше да я връхлети.
Без да проговори повече, Хариет го заобиколи и се насочи към изхода на пещерата. Там тя се обърна, за да го погледне още веднъж.
— Довиждане, милорд. Ще очаквам с нетърпение развръзката на чудесния ви план.
Пристигането на госпожа Тредуел в пасторския дом същия ден следобед накара цялото домакинство да се разтича оживено. Но Ефи се справи с неочакваното посещение прелестно. Хариет трябваше да признае, че леля й определено беше факир в това отношение. Майсторлъкът й личеше най-добре именно когато й се наложи да управлява кораба в опасните води на учтивия разговор.
Госпожа Тредуел бе съпруга на един от по-едрите земевладелци в района. Съпругът й се беше отдал изцяло на ловните си кучета, а госпожа Тредуел — на обществените и моралните въпроси в околността.
Тя беше доста едра жена, която предпочиташе роклите в тъмни цветове, съчетани с тюрбани в съответните тонове. Днес представляваше внушителна гледка в сивата си рокля от алпака и с обемист сив тюрбан, който напълно скриваше оредялата й сива коса.
Въпреки че ненадейното посещение я свари неподготвена, леля Ефи моментално се окопити. Буквално за секунди тя успя да се погрижи гостенката й да бъде разположена удобно в гостната и чаят да бъде сервиран. Хариет бе принудена да напусне кабинета си, а Фелисити учтиво изостави ръкоделието си, за да забавлява госпожа Тредуел.
— О, каква приятна изненада, госпожо Тредуел — Ефи приседна на канапето и грациозно започна да налива чай. — Винаги толкова се радваме, когато някой ни посети тук, в енорийската къща — тя се усмихна любезно, докато подаваше чашката на гостенката си. — Дори и без предупреждение.
Хариет и Фелисити си размениха по една многозначителна усмивка.
— Опасявам се, че е нещо повече от обикновено посещение — каза госпожа Тредуел. — До знанието ми достигна вестта, че на снощния бал се е случило едно доста неприятно събитие.
— О, нима? — Ефи отпи от чая си и не й помогна нито с думичка.
— Разбрах, че Сейнт Джъстин се е появил.
— Да, наистина, така беше — съгласи се Ефи.
— И е поръчал да се свири валс — продължи злокобно госпожа Тредуел. — И след това го е танцувал с вашата племенница, Хариет.
— Всъщност, беше много забавно — жизнерадостно се обади Хариет.
— Да, така беше — Фелисити се усмихна на госпожа Тредуел. — Всички много харесаха валса. Надяваме се да го свирят и на следващия бал.
— Ще видим, госпожице Поумрой — госпожа Тредуел изправи вече и без това прекалено изправените си рамене. — Колкото и скандално и неприемливо е да се свири и танцува валс, аз съм далеч по-притеснена от факта, че Сейнт Джъстин е танцувал с вас, Хариет. И то само с вас. Според информацията, която получих, след този единствен танц той си е тръгнал.