Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
Сали е професионалистка, каза си развеселено Тобиас. Без съмнение е усетила, че Невил смята да я напусне. Знаейки, че връзката е към края си, е решила да измъкне от обожателя си колкото може повече, преди да я изостави. Тази мисъл предизвика невесела усмивка.
— Жена като Сали трябва да се грижи сама за бъдещето си, сър. Когато реши да излезе в пенсия, трябва да разполага с достатъчно средства, за да живее охолно на старини.
— Може да се върне в дома, където я намерих. — Невил се поколеба, после събра вежди и се реши. — Не бихте ли искали да заемете моето място? След тази вечер Сали ще има нужда от нов закрилник, а аз мога да гарантирам за уменията й в спалнята.
Тобиас изобщо не беше заинтересован да наследи любовницата на друг мъж, даже да беше заредена с енергия и изобретателна. А и се съмняваше, че Сали ще остане дълго време сама. Ако съдеше по думите на Невил за нея, малката беше умно момиче.
— Като се има предвид какво ми казахте току-що, няма да мога да си я позволи — отвърна той с лека подигравка в гласа.
— Момичето е първа класа, но наистина е ужасно скъпо. — Невил си наля още кларет. — Извинете ме, Марч, не исках да ви досаждам. Много по-важно е дали сте постигнали успех в разследването. Има ли нещо ново за проклетия дневник?
Тобиас подбра много внимателно думите си. От опит знаеше, че клиентите винаги реагират добре на изрази от лова и риболова.
— Мога да ви кажа само, че поех по следата и миризмата се засилва.
В очите на Невил светна трескаво очакване.
— Какво означава това? Какво научихте?
— Бих предпочел засега да не говоря за следата. Мога само да ви кажа, че съм спуснал няколко въдици и първите рибки вече захапаха. Дайте ми още няколко дни, за да мога да извлека плячката на сушата.
— По дяволите, човече, защо трае толкова дълго? Трябва да намерим проклетия дневник, и то бързо!
Сега е моментът да поема добре пресметнат риск, каза си Тобиас.
— Ако не сте доволен от усилията ми, сър, само от вас зависи да намерите друг човек, който да проведе разследването.
Невил стисна устни.
— Няма друг. Не мога да разчитам, че друг човек ще извърши разследването с абсолютна дискретност. Вие също го знаете, затова не ми говорете по този начин.
Тобиас издиша успокоено и се учуди на себе си. С какво напрежение беше очаквал отговора…
— Успокойте се, сър. Уверявам ви, че много скоро ще имам новини за вас.
— Много се надявам да е скоро. — Невил остави празната си чаша на масичката и стана. — За съжаление трябва да вървя. Трябва веднага да отида при бижутера.
— За да купите прощален подарък на Сали?
— Точно така. Ще ви издам, че харесах прекрасна огърлица. Струваше ми цял куп пари, но предполагам, че трябва да си платя за хубавите моменти с малката, нали? Казах на бижутера, че ще мина да я взема днес следобед и тогава ще я платя. В никакъв случай не искам да рискувам да закъснея.
— Защо закъснението е риск?
— Бартън ми разказа, че миналия месец поръчал в същия магазин сапфирена брошка за любовницата си, но не я платил навреме. Бижутерът изпратил брошката в дома му, където била връчена на лейди Бартън вместо на красивата му млада любовница.
Тобиас беше готов да се изсмее, но се въздържа.
— Съвсем случайно, естествено.
— Така твърди бижутерът. — Невил потрепери. — Затова не искам да рискувам. Желая ви приятен ден. Марч. Като получите информация за дневника, веднага ми изпратете вест. Все едно по кое време на деня или нощта.
— Разбирам.
Невил кимна и се запъти към изхода.
Тобиас поседя още малко, загледан в движещите се по мократа улица карета. Мрачното време навън сякаш проникваше в помещението и го обгръщаше в сивата си мъгла.
Би било безкрайно приятно, ако любовницата можеше да прогони безпокойството, което го обхващаше всеки път, щом помислеше за Лавиния. Но истината беше друга. Целувката този следобед беше потвърдила най-лошите му опасения. Едно удобно легло и една пламенна жена, която продаваше страстта си, не бяха достатъчни да прогонят мъчителния му копнеж.
След известно време стана и се запъти към кафенето. На път взе вестника, оставен на една от масите.
Крекбърн седеше на обичайното си място в близост до камината. Усети приближаването на Тобиас, но не вдигна глава от своя „Таймс“.
— Невил ви дебнеше в съседното помещение. Успя ли да ви притисне до стената?
— Да. — Тобиас падна тежко в отсрещното кресло. — Моля ви, сър, бъдете така добър и не използвате речника на ловците, когато говорите с мен. Не искам да си спомням за разговора, който току-що проведох с Невил.