Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
Тредлоу кимна няколко пъти и очите му зад дебелите стъкла на очилата засвяткаха. Лавиния знаеше, че той се наслаждава на ситуацията. За съжаление не можеше да твърди същото за себе си. Твърде много зависеше от тази сделка.
Тредлоу беше дребен, гърбав мъж на неопределима възраст, винаги облечен в смачкан старомоден панталон и в риза без колосана яка. Изглеждаше стар и прашен като статуите в магазина си. Няколко кичура сива коса обрамчваха олисялото теме. Брадата му приличаше на неподрязан жив плет.
— Моля, не ме разбирайте погрешно, мисис Лейк. — Тредлоу милваше задните части на Аполон. — Виждам, че статуята е в отлично състояние. Работата е там, че търсенето не е особено голямо. Сигурно ще ми бъде трудно да заинтересувам някой колекционер. Може да минат месеци, докато намеря купувач за статуята.
Лавиния стисна зъби и се усмихна хладно. Нямаше нищо против навика на Тредлоу да се пазари. За него сделките бяха игра, но тя всеки път стигаше до отчаяние. Пазарлъците я изнервяха, още повече, че през цялото време се стараеше да го скрие.
Тобиас наблюдаваше пазарлъка от далечния край на прашния магазин. Облегнат на един мраморен постамент, той изглежда скучаеше. Ала Лавиния беше убедена, че следи с огромен интерес всяка дума. Това я вбесяваше. Нима не съзнаваше, че именно той е виновен тя да посещава този магазин и да се пазари с Тредлоу като рибарка от пристанището?
— Не желая да се възползвам от любезността и великодушието ви — изрече гладко тя. — Ако наистина смятате, че не сте в състояние да намерите купувач, който да оцени великолепието на статуята, веднага ще я отнеса другаде.
— Никога не съм казвал, че не мога да я продам, мила моя. Казах само, че вероятно ще мине доста време. — Тредлоу отново закима усърдно. — Не бихте ли желали да я оставите на консигнация?
— Не, мистър Тредлоу. Имам намерение да я продам още днес. — Лавиния опъна ръкавиците си, за да му покаже, че е готова да си излезе. — Наистина нямам време за губене. Ще отида при Прендъргаст. Смятам, че той притежава по-широк кръг претенциозни клиенти.
Тредлоу протегна ръце да я спре.
— Не е нужно, не е нужно, мила моя. Както вече казах, в момента пазарът на статуи не е особено оживен, но заради нашето дългогодишно познанство ще се опитам да намеря колекционер, който да хареса вашия Аполон.
— Наистина, сър, не искам да ви създавам затруднения.
— Разбира се, че не ми създавате затруднения, мила моя. — Тредлоу се усмихна любезно. — През последните два месеца с вас сключихме няколко много добри сделки. Готов съм да се задоволя с по-малка печалба от обичайната, за да ви направя услуга, мисис Лейк.
— И насън не бих помислила да намаля печалбата ви, мистър Тредлоу. — Лавиния завърза връзките на шапката си. — Знаете, че не бих си простила, ако извлека изгода от любезността ви.
Тредлоу огледа преценяващо мускулестия Аполон.
— Знаете ли, спомних си, че един джентълмен наскоро ме попита дали мога да му намеря точно такава статуя. Готов е да плати добра сумичка.
Лавиния скри умело облекчението си и го дари със сияеща усмивка.
— Знаех си, че познавате подходящия колекционер, сър. Вие сте най-добрият. Експерт в своята област.
— Имам известен опит — призна скромно Тредлоу. — Хайде да се разберем за цената, скъпа моя.
Само след минути двамата постигнаха съгласие.
Когато излязоха от магазина, Тобиас улови ръката на Лавиния.
— Добре се справихте — похвали я той.
— Надявам се сумата, която Тредлоу ми даде за Аполон, да покрие разходите за новите рокли, които поръчах при мадам Франческа.
— Умеете да се пазарите.
— Докато бях в Италия, научих много за благородното изкуство на пазарлъка. — Лавиния не се стараеше да скрие задоволството си от успешната сделка.
— Ненапразно се казва, че пътуването е и учение.
Тя се усмихна хладно.
— За щастие Емелин и аз успяхме да спасим няколко от най-добрите антики в магазина. В нощта, когато разрушихте магазина и ни изхвърлихте на улицата. Но все още съжалявам, че оставих онази прекрасна урна.
— Аз лично намирам, че взехте мъдро решение, като решихте да опаковате Аполон вместо нея.
Обирачите на трупове се бяха стълпили около отворения гроб. Слаб фенер осветяваше зловещата сцена и разкриваше лопати и въжета, използвани за изваждане на новия ковчег от земята. В сянката чакаше количка.
— Още едно откраднато тяло на път към медицинското училище в Шотландия — засмя се Тобиас. — Освежаващо е да знаеш, че нищо не е в състояние да спре развитието на модерната наука.
Лавиния потрепери и отмести поглед от грозните фигури. По отношение на качеството восъчните сцени в музея на Хугет си приличаха с онези в останалите музеи, които бяха посетили този следобед. Художниците явно разчитаха на шалове, шапки и наметки, за да скрият лошото моделиране на лицата. Ужасното впечатление беше внушено главно чрез реалистично направения ковчег и мътното осветление.