Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
— Прощавайте, мис Емелин — отзова се Антъни със сериозна галантност, — но всеки мъж, който не забележи, че уникалното ви очарование проличава най-добре без всякаква дреха, е забравен от бога идиот.
Възцари се мълчание. Всички гледаха Антъни. Лицето му се обля в червенина.
— Исках да кажа, че вие сте и ще си останете несравнимо очарователна, все едно дали сте облечена или не — заекна той.
Никой не каза дума. Антъни изохка задавено.
— Исках само да кажа, че ще изглеждате великолепно дори в домашна рокля с престилка, мис Емелин.
— Благодаря ви — пошепна тя. Очите й блестяха.
Антъни беше готов да потъне в земята от срам и Тобиас се съжали над момчето.
— Е, ако няма какво повече да се каже за очарованието на мис Емелин, предлагам да се върнем на темата, как да свършим работата си за днес следобед. Бих предложил мис Емелин и Лавиния да изпълнят плана си и да пожертват Аполон. Ние с Антъни ще се занимаем със собствениците на галерии.
— С удоволствие ще дойда с теб — кимна сериозно Антъни.
— Момент, момент! — Лавиния застана на пътя на Тобиас. В очите й светеше недоверие. — Не съм казала, че не искам да участвам в търсенето.
Тобиас се усмихна.
— Простете, мисис Лейк, но останах с впечатлението, че днес имате по-важна работа.
— Не виждам причина да не уредим въпроса със статуята, а след това да се заемем с галериите — заяви бързо тя. — Емелин има намерение да отиде на лекцията за египетските антики заедно с приятелката си Присила Уортхем. Аз смятах да я сваля пред института и да отида в магазина на мистър Тредлоу, за да продам Аполон. Щом свърша, ще посетим галериите, а когато приключим, ще се върнем в института да вземем Емелин.
Очите на Антъни засвяткаха въодушевено.
— За мен ще бъде чест да придружа приятелката ви и вас до института и да чуем лекцията заедно, мис Емелин. Наистина се интересувам от египетските антики.
— Сериозно ли говорите, сър? — Емелин слезе грациозно по стълбата и се запъти към каретата. — Прочетохте ли новата статия на мистър Матюс?
— О, разбира се. — Антъни я последва бързо. — Според мен мистър Матюс споменава някои интересни факти, но не вярвам, че е прав в тълкуването си на сцените, открити по стените на храмовете.
— Съгласна съм с вас. — Емелин отстъпи настрана, за да му даде възможност да сложи статуята в каретата. — За мен е ясно, че йероглифите са ключът към всичко. Докато не се намери кой да разшифрова значението им, няма да разберем какво изразяват картините.
Антъни усърдно наместваше статуята на пода на каретата.
— Правилното разчитане на Розетския камък е единствената ни надежда. — Гласът му прозвуча приглушено от вътрешността. — Наскоро чух, че мистър Янг направил решителни стъпки в тази посока.
Лавиния наблюдаваше внимателно двамата млади, които разговаряха оживено за египетски антики. Веждите й образуваха замислена линия над красивото носле.
— Хмм — промърмори тя.
— Гарантирам за Антъни — побърза да я успокои Тобиас. — Уверявам ви, че племенницата ви е в сигурни ръце.
Лавиния се покашля.
— Предполагам, че момчето не очаква наследство? Може би къща в Йоркшир или нещо подобно?
— Няма да получи дори селска колиба в Дорсет — увери я Тобиас с мрачен хумор. — Финансите на Антъни са почти в същото състояние като моите.
— И що за състояние е това? — попита предпазливо Лавиния.
— Несигурно. И аз като вас, мадам, разчитам на клиентите, за да печеля прехраната си. Антъни ми помага.
— Разбирам.
— И така — продължи спокойно Тобиас, — искате ли да продължим, или имате намерение да останете на улицата и да ме разпитате подробно за състоянието на финансите ми?
Лавиния не сваляше поглед от Емелин, която продължаваше да разговаря оживено с Антъни Синклер. За миг Тобиас дори повярва, че не е чула въпроса му. Ала когато се обърна към него, в очите й светеше желязна решителност.
— Няма да загубя нито минута повече с вашите финанси, сър. Те не ме засягат. Загрижена съм единствено за собствените си финанси.
— Прекрасен Аполон, мисис Лейк. — Едмънд Тредлоу милваше почти любовно каменните мускули на мраморната статуя. — Наистина прекрасен. Надявам се да получа за него същата сума като за Венерата, която донесохте миналия месец.
— Аполон струва значително повече от Венера, мистър Тредлоу. — Лавиния заобиколи голата статуя и спря срещу собственика на магазина. — И двамата го знаем. Статуята е автентична и се намира в отлично състояние.