Любов по неволя

— Къде отивате? — попита строго той.

Лавиния изписка уплашено и се обърна рязко, за да го погледне. Пакетът с форма на мумия в ръцете й се залюля опасно. Като истински герой Антъни се хвърли напред и хвана края на статуята, преди да е паднала на стълбата.

Лавиния хвърли зъл поглед към Тобиас.

— Вижте какво направихте! За малко да изпусна статуята! Ако се беше счупила, вината щеше да е изцяло ваша.

— Винаги е така — отвърна учтиво той и се поклони.

— Мистър Марч. — Емелин се усмихна приветствено. — Колко мило да ви видя отново.

— За мен е радост, мис Емелин. Позволете да ви представя своя шурей Антъни Синклер. Антъни, това е мис Емелин, а това е леля й, мисис Лейк. Мисля, че вече съм споменавал имената на дамите в разговорите ни.

— Приятно ми е. — Антъни успя да се поклони, без да изпусне статуята. — Позволете, мис Емелин — помоли той и нарами тежкия Аполон.

— Бяхте много бърз, сър. — Емелин се обърна към него и лицето й светна. — Ако не бяхте реагирали светкавично, сега бедничкият Аполон щеше да има грозна подутина на челото си.

— Винаги се радвам, когато мога да услужа на една дама — увери я Антъни, който я гледаше така, сякаш е изправена на пиедестал и има ангелски крила на гърба си. Лавиния направи крачка към Тобиас.

— За малко да предизвикате катастрофа, сър — изсъска тя. — Как смеете да се промъквате като крадец зад гърба ми?

— Не съм се промъквал, мисис Лейк. Пристигнах пред дома ви точно в часа, упоменат в тазсутрешното ми известие. Предполагам, че сте го получили?

— О, да, разбира се, че получих кралската ви заповед, мистър Марч. Но тъй като не сте си направили труда да попитате дали часът на посещението ви е удобен за мен, реших, че не е нужно да ви отговоря. Сега ви казвам, че имам друга работа.

Тобиас нарочно застана съвсем близо до нея, за да я сплаши с големината си.

— Ако си спомням добре, мадам, вие бяхте тази, която настояваше да обиколим галериите и да разпитаме собствениците им.

— Така е, но се случи нещо непредвидено. И по-важно.

Тобиас се наведе още малко над нея.

— Нима има нещо по-важно от продължаването на разследванията ни?

Лавиния не се уплаши.

— Бъдещето на племенницата ми е заложено на карта, мистър Марч. Нито повече, нито по-малко.

Емелин изкриви лице.

— Не преувеличавай, Лавиния.

Антъни я погледна загрижено.

— Какво се е случило, мис Емелин? Мога ли да ви помогна с нещо?

— Съмнявам се, мистър Синклер. — Девойката изкриви лице. Очите й светнаха развеселено. — Имаме намерение да пожертваме Аполон.

— Защо, за бога?

— За пари, естествено. — Тя се засмя тихо. — Работата е там, че утре вечер съм поканена на театър с лейди Уортхем и дъщеря й. Според леля Лавиния това е подходящ случай да се представя пред няколко подходящи млади господа, които — бедните! — нямат представа, че тя им е хвърлила око.

— Разбирам. — Лицето на Антъни помрачня.

— Лавиния е убедена, че трябва да се облека в скъпа модна рокля, за да изтъкна предимствата си. И реши да пожертва Аполон, за да набави необходимите средства.