Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
Лавиния се задъха.
— Не мога да си представя друга причина да се държим по този странен начин, факт е, че не се харесваме особено.
Тобиас рязко вдигна глава. В очите му имаше гняв… но и друго, по-горещо чувство.
— Трябва ли да обсъждате в подробности всяка частичка от отношенията ни, Лавиния?
Най-сетне тя направи стъпката, която трябваше да направи още преди минути — отдръпна се назад и се постара да диша равномерно и да се успокои. Прическата й се беше развалила, шалът бе паднал от раменете й.
— Струва ми се, че вие и аз не можем да направим това нещо по учтив и цивилизован начин — прошепна тя.
— Това нещо? Така ли наричате онова, което се случи между нас?
— Защо? — Лавиния заби един фуркет в косата си. — А вие как бихте го нарекли?
— Някои хора го наричат страст.
Страст. Тази дума отново й отне дъха.
Ала реалността се върна бързо.
— Страст ли? — В погледа й блесна гняв. — Така значи, страст. Да не би да сте си помислили, че ще ви позволява да ме прелъстите, а вие ще ми откраднете клиентката? Това ли целяхте?
В кабинета се възцари злокобна тишина.
За момент Лавиния повярва, че той няма намерение да й отговори. Наблюдаваше я замислено, със загадъчен поглед — в продължение на цяла вечност, както й се стори.
Най-сетне Тобиас се раздвижи. Отиде до вратата на кабинета и я отвори. На прага спря и се обърна.
— Повярвайте ми, Лавиния, нито за миг не съм помислил да използвам страстта и прелъстяването, за да ви повлияя по някакъв начин. Вие сте жена, която поставя работата си над всичко друго.
Кимна й кратко, излезе в коридора и тихо затвори вратата след себе си.
Лавиния се вслуша в стъпките му по старите дъски. Не посмя да се раздвижи, докато не чу хлопването на външната врата. Когато той най-после си отиде, тя изпита чувството, че се събужда от хипнотичен транс.
Отиде до прозореца и се загледа с невиждащи очи в мократа градина.
Тобиас беше прав, помисли си след известно време. Шерито не е виновно за нищо.
Целувката беше грешка, повтаряше си Тобиас, докато се изкачваше по стълбата към клуба си. Какво, по дяволите, си беше въобразил?
Тази мисъл го отрезви. Работата беше там, че изобщо не беше помислил, преди да действа. Беше допуснал бушуващите в сърцето му гняв, фрустрация и желание да изключат разума.
Хвърли шапката и ръкавиците си в ръцете на портиера и влезе в голямата зала.
Невил седеше в дълбоко кресло близо до прозореца, свел глава към коленете. Стискаше в ръка чаша кларет, бутилката беше наблизо. Като го видя, Тобиас спря и се запита дали е твърде късно да избяга обратно на улицата. Невил беше последният човек, когото искаше да види днес. Нямаше добри новини за него, а Невил не обичаше лоши новини.
Сякаш бе чул мислите му, в този миг Невил вдигна глава, за да отпие поредната глътка от чашата си, и забеляза Тобиас. Тъмните му вежди се сключиха гневно над очите.
— Ето ви и вас, Марч. Вече се питах кога най-после ще се появите. Искам да говоря с вас.
Тобиас колебливо промени посоката и прекоси помещението, за да седне в креслото срещу Невил.
— Изненадан съм да ви видя тук толкова рано, сър — рече той. — Вероятно сте влезли в клуба, за да избягате от дъжда?
Невил изкриви уста.
— Дойдох да се подкрепя. — Хвърли многозначителен поглед към чашата в ръката си и обясни: — Тази вечер трябва да свърша нещо неприятно.
— И какво е то, сър?
— Реших да сложа край на връзката си със Сали. — Невил изпи кларета в чашата си. — Малката има твърде високи изисквания. Според мен с времето всички започват да прекаляват, не намирате ли и вие?
Тобиас помисли малко, преди да се сети откъде знаеше името. Да, Невил няколко пъти беше споменавал сегашната си любовница.
— Ах, да, Сали. — Загледа се в дъжда, който се стичаше по прозорците, и продължи: — Ако съдя по онова, което ми разказахте за нея, бих казал, че няколко хубави накита ще изгладят разрошената перушина.
Невил изпухтя презрително.
— Ще се наложи да купя най-скъпите накити, за да я убедя да приключим връзката си без грозни сцени. Тя е едно алчно малко същество.
Любопитството накара Тобиас да отмести поглед от прозореца. Беше му интересно да огледа лицето на Невил.
— Защо искате да прекратите тази връзка? Мислех, че се наслаждавате на компанията на Сали.
— О, тя е очарователно малко същество. — Невил му намигна. — Заредена с енергия и много изобретателна, ако разбирате какво искам да кажа.
— Да, мисля, че при случай сте споменавали тези нейни качества.
— За съжаление енергията и изобретателността си имат цена. — Невил въздъхна тежко. — Мразя да го призная, но вече не съм млад и силен както някога. В последно време исканията й стават все по-безсрамни. Огърлици, бисери, пръстени… миналия месец й подарих обици, а тя имаше нахалството да ми заяви, че камъните са твърде дребни.