Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
Очевидно той бе прочел нещо от това в очите й, защото лицето му се затвори и в погледа му блесна гняв.
— Шерито ще реши проблема.
— Нямате основание да ми викате, сър. — Лавиния напълни и втората чашка. — Просто проявих учтивост.
— Между нас двамата, мадам, няма нужда от учтивост. Ние сме партньори, както знаете.
Тя му подаде едната чашка.
— Има ли правило в занаята на частните детективи, в което пише, че партньорите не бива да се отнасят учтиво един към друг, сър?
— Да. — Тобиас отпи голяма глътка от чашата си. — Току-що го въведох.
— Разбирам.
Лавиния също отпи голяма глътка шери. Топлината на алкохола моментално съживи духа и повдигна настроението й. Щом партньорът й не желае да бъде учтив, тя щеше да следва примера му.
Отиде до креслото пред огъня и се отпусна в него с въздишка на облекчение. Топлината на пламъците прогони влажния студ, който не я напускаше, откакто бяха излезли от галерията на мисис Воун.
Тобиас седна в голямото кресло насреща й, без да чака покана. Двамата поседяха известно време мълчаливо, отпивайки от чашите си. От време на Тобиас разтриваше левия си крак.
След малко Лавиния прояви признаци на безпокойство.
— Ако кракът наистина ви боли силно, сър, бих могла да прогоня болката с хипнотичен сеанс.
— Дори не се опитвайте да си играете с тази мисъл — изсъска сърдито той. — Не искам да ви обидя, мисис Лейк, но нямам никакво намерение да ви позволя да ме доведете до транс.
Лавиния се вцепени.
— Както желаете, сър. Но наистина нямате основания да се държите неучтиво.
Тобиас изкриви лице.
— Извинете ме, мадам, но аз не вярвам в така наречените хипнотични сили на месмеризма. Моите родители бяха учени. И двамата. Изразиха публично съгласие с резултатите от голямото изследване на доктор Франклин и доктор Лавоазие. Опитите да се предизвика терапевтичен транс със силата на погледа или с магнити са чиста глупост. Демонстрации от този род са предназначени за забавление на лековерните.
— Сега вие говорите глупости. Изследванията в тази област продължават повече от тридесет години, ако не знаете. Започнали са в Париж. На ваше място не бих придавал толкова голямо значение на критиците им. Интересът към животинския магнетизъм не е намалял ни най-малко, даже напротив.
— Този факт ми е известен — кимна Тобиас. — И според мен е знак за липсата на интелигентност сред широката публика.
Трябва да проявя малко разум и да сложа край на този разговор, каза си сърдито Лавиния. Но не можа да устои на желанието да го поизмъчи малко.
— Значи родителите ви са били учени?
— Баща ми правеше изследвания в областта на електричеството. Между другото. А мама беше въодушевена от напредъка на химията.
— Много интересно. Продължават ли да правят експерименти?
— И двамата бяха убити при експлозия в лабораторията.
Лавиния шумно пое въздух.
— Какъв ужас.
— Ако съдя по онова, което пишеше в последното им писмо до мен, искали са да проведат съвместен експеримент. По-точно, серия от експерименти. За съжаление са използвали летливи химикали в близост до електрически апарат. Това е причинило катастрофата.
Лавиния потрепери.
— Слава богу, че не сте били там. Иначе нямаше да се отървете без рани.
— По това време бях в Оксфорд. Върнах се вкъщи да ги погреба.
— Сигурно след това сте се върнали отново в Оксфорд?
— За съжаление това се оказа невъзможно. — Тобиас стиска чашата си с две ръце. — Експлозията бе разрушила къщата. Останах без никакви средства. Родителите ми бяха вложили всичко, което имаха, за да финансират последния си голям експеримент.
— Разбирам. — Лавиния облегна глава на гърба на креслото. — Каква трагична история…
— Оттогава са минали много години. — Тобиас отпи още малко от шерито си и остави чашата. — А вашите родители?
— Поканиха ги в Америка, за да демонстрират силата на месмеризма и те приеха с въодушевление. Корабът потъна. Всички загинаха.
Тобиас стисна зъби.
— Съжалявам. — Погледна я по-внимателно и попита тихо: — Казахте, че сте им помагали при демонстрациите. Как стана така, че не заминахте с тях?
— Малко преди това се омъжих. Джентълменът, който покани родителите ми да покажат уменията си в Америка, отказа да плати още два билета. Джон и без това не беше особено въодушевен от мисълта да замине за Америка. Той беше поет и твърдеше, че Новият свят не е място, където човек може да се отдава на метафизични наблюдения.
Тобиас кимна.
— Според мен е бил абсолютно прав. Кога почина мъжът ви?
— Осемнадесет месеца, след като се оженихме. От треска.